Вход
обновено 7:51 PM EET, Feb 20, 2020
ЕИЦ "Европа директно" Благоевград

ЕИЦ "Европа директно" Благоевград

 

Уеб сайт:: https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205586417243597/

Световен ден за борба с рака: какво прави ЕС

Борбата с рака е сред приоритетите на ЕС в областта на здравето. Научете какво прави Европа, за да намали броят на хората, които са засегнати от болестта.

Световният ден за борба с рака на 4 февруари е инициатива, стартирала преди 20 години за привличане на внимание към проблема и насърчаване на мерки за решаването му. Европейският съюз е инвестирал милиарди евро в научно-изследователска дейност за лечението на рака.


Прочетете какво прави ЕС за подобряването на здравето на европейците.



Данни за рака в ЕС


През 2018 г. 3 млн. души в ЕС са били диагностицирани с рак, а 1,4 млн. души са починали от онкологични заболявания. Това прави рака втората водеща причина за смъртта на хората в ЕС след сърдечно-съдовите заболявания. Във все повече европейски страни ракът е водеща причина за смъртта на хората на възраст между 45 и 64 години.

Ракът в ЕС 
  • На всеки девет секунди някъде в ЕС се диагностицира нов случай на рак. 
  • До 2035 г. се очаква удвояване на случаите на рак, а около 40% от хората ще бъде засегнати от болестта в определен момент от живота си 
  • Съществуват повече от 100 вида ракови заболявания. 

Ракът може да засегне всекиго, на всякаква възраст. Депутатът Янина Охойска (ЕНП, Полша), която се лекува от рак на гърдата, заявява: „Това е нещо, което по някакъв начин обединява Европа, нали? Защото заедно можем да се борим с нещо, което засяга всекиго, в смисъл че никой не е изключен от тази лотария“.

Мерките на ЕС срещу рака


От 2007 г. Европейският съюз е инвестирал около 3 млрд. евро в различни дейности ‒изследователски проекти, клинични изследвания и програми за обучение.


ЕС допълва също така мерките, предприемани на национално ниво, чрез:



Профилактиката, ранното диагностициране и достъпът до качествени здравни грижи са основните приоритети за Европейския парламент. Около 40% от раковите заболявания могат да бъдат предотвратени в днешно време с помощта на съществуващото медицинско познание.

"Европейският съюз трябва да направи повече, да работи по-усилено, да окаже натиск на държавите членки да приемат нужните програми за наблюдение, които могат да помогнат за ранно диагностициране", заяви председателят на Парламента Давид Сасоли.

Нов план за действия на ЕС


Европейският съюз подготвя нова инициатива за борба с рака. Работата по нея започва с конференция, на която домакин е Европейският парламент на 4 февруари.

Изкуствен интелект: как да бъдат ограничени рисковете за потребителите

Изкуственият интелект и автоматизираното вземане на решения могат да направят някои неща по-сложни за потребителите. Научете как Парламентът иска да ги защити.

Защо изкуственият интелект може да представлява заплаха


Машинните алгоритми могат да обработват масиви от данни с точност и бързина, които са непосилни за хората. Това прави приложенията, използващи изкуствен интелект, все по-популярни в области като финансите, здравеопазването, образованието, правото и други.


Ако обаче липсва човешки контрол при вземането на решения, лесно могат да възникнат проблеми. Машините се учат да разпознават модели в бази от данни. Ако в данните са заложени определени предразсъдъци, алгоритмите продължават да ги възпроизвеждат в бъдеще.


Изкуственият интелект при вземането на решения


Изкуственият интелект все повече се използва за създаването на автоматизирани системи за вземане на решения. В много случаи това има силно отражение върху хората, които влизат в контакт с тези системи ˗ например, при отпускане на кредити, при разглеждане на кандидатури за работа, при лечение или по правни въпроси.


Автоматизираните системи могат да доведат до засилване и утвърждаване на социални разделения. Например, установени са случаи с някои алгоритми за наемане на работа, които дискриминират жените.


Грижа за потребителите


Развитието на автоматизирани модели за вземане на решения повдига въпроси за това как да се спечели доверието на потребителите и да се гарантира, че техните интереси са взети предвид. Когато потребителите влизат в контакт с автоматизирани системи, те трябва да бъдат добре информирани как точно функционира алгоритъмът.


Позицията на Парламента


На 12 февруари Европейският парламент прие резолюция, която приканва Европейската комисия да обмисли какви мерки са нужни, за да се гарантират правата на потребителите.


Депутатите искат от Комисията да:


  • осигури механизми за защита на потребителите от несправедливи или дискриминационни търговски практики и от рисковете, произтичащи от услуги, които използват изкуствен интелект;
  • гарантира по-голяма прозрачност на автоматизираните процеси;
  • направи нужното за използването само на висококачествени бази от данни, в които няма дискриминация.

„Трябва да направим нужното за гарантирането на защитата и доверието на потребителите и за привеждането на правилата на ЕС за безопасността и отговорността на продуктите към изискванията на дигиталната епоха“, заяви председателят на парламентарната комисия по вътрешен пазар и защита на потребителите Петра де Сутер (Зелени/ЕСА, Белгия).


Следващи стъпки


Приетата от Парламента резолюция ще бъде изпратена на Комисията и на държавите членки в Съвета. Европейската комисия планира да представи своите планове за общ подход към изкуствения интелект на 19 февруари 2020 г.

Източник: https://www.europarl.europa.eu/news/bg/headlines/society/20200206STO72030/izkustven-intelekt-kak-da-bdat-oghranicheni-riskovete-za-potrebitelite

 

Питейната вода в ЕС: по-добро качество и достъп

Комисията на ЕП по околна среда одобри правила за подобряване на качеството на питейната вода като по-евтина и достъпна алтернатива на бутилираната вода.

Директивата на ЕС за питейната вода налага минимални стандарти за качество на водата, използвана от хората за пиене, готвене и други домакински цели. Доклад на Европейската агенция за околната среда показва, че 98,5% от направените проби между 2011 и 2013 г. отговарят на сегашните стандарти.

Промените целят да засилят доверието на потребителите и да насърчат използването на чешмяна вода.


Законодателният текст, който е неофициално договорен между представители на Парламента и на Съвета и получи подкрепа от парламентарната комисия по околна среда на 18 февруари, актуализира стандартите за качество на питейната вода и налага изисквания за материалите, които влизат в допир с нея (например, търби и кранове).


Замърсяващи вещества като фармацевтични продукти и микрочастиците пластмаса и такива, които вредят на хормоналната система, ще бъдат поставени под наблюдение. Това ще позволи предприемането от ЕС на последващи действия въз основа на последното налично научно познание за тях. Правилата гарантират също така достъпа на потребителите до информация за качеството на водата.


Консумацията на чешмяна вода излиза не само по-евтино, но и опазва околната среда. Според Европейската комисия достъпът до по-качествена вода би намалил потреблението на бутилирана вода със 17%. Това би намалило пластмасовите отпадъци и емисиите на парникови газове.


Новите правила задължават страните в ЕС да подобрят достъпа до вода на всички хора в ЕС, включително на уязвими групи от населението, чрез мерки като поставянето на безплатни чешми на публични места. Страните членки също така ще могат да насърчават предлагането на чешмяна вода в ресторантите безплатно или срещу ниска такса.

Гражданската инициатива „Право на вода“ (Right2Water) събра над 1,8 милиона подписа и бе важен фактор за подготовката на законодателните промени. Много хора държат да получават актуална информация за качеството на водата. Освен това когато пътуват в други страни от ЕС, хората често са несигурни дали могат да пият вода от чешмата.

 
Източник: Европейски парламент
 

Дългосрочният бюджет на ЕС: въведение

Как се финансира Европейският съюз и за какво се ползват средствата? Научете какво представлява дългосрочният бюджет и как се вземат решенията за него.

Дългосрочният бюджет на ЕС помага на милиони студенти, на хиляди учени, на градове, региони, предприятия и неправителствени организации. Той допринася за осигуряването на по-здравословна и по-безопасна храна, по-чиста околна среда и по-голяма сигурност на външните граници на ЕС.


Бюджетът прави възможно обединяването на ресурси на европейско ниво, като така укрепва Европа и помага за просперитета и мира. Той също така финансира проекти, които подобряват живота на европейците.


Какво представлява дългосрочният бюджет на ЕС


Дългосрочният бюджет на ЕС е наричан Многогодишната финансова рамка (или МФР, накратко). Той определя таван на средствата, които ЕС може да изразходва за дълъг период от време (поне пет години) в различни области. Последните дългосрочни рамки са за период от седем години.


Една от причините ЕС да има дългосрочен бюджет (наред с годишните бюджети) е осигуряването на предвидимост и ефективност на програмите, които ЕС възнамерява да финансира. Тази предвидимост е нужна например на учените, които работят по проекти в продължение на години.


Разбира се, не всичко може да се предвиди с точност за години напред и затова бюджетът трябва да бъде достатъчно гъвкав, за да може да реагира на непредвидени спешни случаи и кризи. Затова в него са включени инструменти, които могат да се ползват при нужда.


Например, Фондът на ЕС за солидарност е създаден, за да осигурява финансова помощ при големи бедствия в държава членка. Съществува и Фонд за приспособяване към глобализацията, който цели да помогне за намирането на нова работа на работници, уволнени вследствие на структурни промени в световната икономика или на икономическа криза.


За разлика от националните бюджети бюджетът на ЕС е в голяма степен инвестиционен бюджет. Той не финансира разходи за социално подпомагане, начално образование или отбрана. Вместо това акцентът е върху ключови области, където съвместната работа на европейско ниво може да създаде добавена стойност и да засили икономическия растеж и конкурентоспособността.

Как Европейският съюз използва средствата


Бюджетът осигурява финансиране за изследвания и иновации, инвестиции в трансевропейски мрежи и развитие на малкия бизнес. Всичко това е насочено към стимулиране на икономиката и създаване на работни места в ЕС.


Общата селскостопанска политика на ЕС заедно с общата политика за рибарство получава най-голям дял от средствата от настоящия бюджет. Следват кохезионните програми, които целят да намалят разликата в степента на развитие на регионите в Европа. Дългосрочният бюджет също така финансира проекти за осигуряване на хуманитарна помощ и на помощ за развитие на страни извън ЕС.


Научете повече за програмите, финансирани от бюджета, и за финансираните проекти във Вашия регион.


Как се финансира дългосрочният бюджет на ЕС


Дългосрочният бюджет има сложна система на източници на финансиране. Тук се включват:


  • директни вноски от държавите членки;
  • вносни мита за стоките, които влизат в границите на ЕС от външни страни;
  • глоби, налагани на компании, които нарушават правилата на ЕС за честна конкуренция.

Европейският парламент иска да бъде направена реформа на начина, по който се финансира бюджетът, тъй като счита, че той не е достатъчно прозрачен и разбираем за гражданите на ЕС.


Една нова, по-проста система би следвало да въведе повече източници на доходи. Според Парламента допълнителни средства могат да дойдат от нова схема за корпоративно облагане (включително от облагане на гигантите в дигиталния сектор), приходи от търговията с емисии и данък върху пластмасовите отпадъци. Всички тези нови ресурси биха могли да намалят директните вноски, които държавите членки правят.


Научете повече подробности за приходите в бюджета на ЕС.

 

Как се вземат решения за дългосрочния бюджет на ЕС


Преди края на текущия дългосрочен бюджет Европейската комисия прави предложение за това как трябва да изглежда следващият. Това предложение се използва за основа на преговори между Парламента и Съвета, представляващ държавите членки.


Комисията публикува предложение за следващия дългосрочен бюджет, който ще обхваща периода 2021-2027 г., през май 2018 г. Парламентът одобри своята позиция през ноември 2018 г. Съветът все още не приел своята преговорна позиция, по която държавите членки трябва да постигнат единодушно съгласие. Окончателното споразумение изисква одобрението на Парламента.


Какво е положението с преговорите към момента


Европейският парламент и Комисията изчакват Съветът да направи свое предложение за размера и разпределението на средствата в дългосрочния бюджет. След това трите институции ще могат да започнат преговори. Надеждите са, че страните ще постигнат споразумение в Съвета в първите месеци на 2020 г.

Източник: Европейски парламент

Banner 468 x 60 px