Производителка от региона разказва, че предлаганите изкупни цени са около 40–50 евроцента за килограм. По думите ѝ при такава цена приходите не покриват направените през годината разходи, а в някои случаи не стигат дори за брането. Тя не желае да бъде назована, защото смята, че проблемът надхвърля нейното стопанство и заслужава да бъде обсъден като въпрос за бъдещето на лозарството.
Тревогата не е само за тазгодишната реколта. Когато един стопанин не може да възстанови вложеното, следващата година става още по-трудна. Производителите се опасяват и от натиска на вносната продукция. Затова е важно да се чуят всички страни: лозарите, изкупвачите, винопроизводителите и институциите. Как се формира цената? Има ли достатъчно възможности за реализация на местното грозде? Какво би помогнало на малките производители да планират работата си?
По лозите растат и традиционни български сортове с качества, за които стопаните са се грижили през целия сезон. Би било болезнено този труд да остане на полето, защото прибирането на реколтата носи нова загуба.
Зад думите „ниска изкупна цена“ стои човек, който е работил цяла година. Той има нужда от предвидим пазар и възможност да получи справедливо заплащане за продукцията си. А ние имаме нужда от хора, които продължават да отглеждат българските лозя.
Ако тази есен планирате да купувате грозде, потърсете местен производител и го попитайте какво предлага. Една покупка няма да реши проблемите в сектора, но може да помогне част от реколтата и положеният за нея труд да намерят своята стойност.
