Първият български хуманоиден робот Робърт ще даде начало на национална кампания на Министерството на образованието и науката, чрез която ученици от страната ще се срещат с роботи, разработени от български инженери.
Целта е децата да получат практически досег с роботиката, изкуствения интелект и технологиите на бъдещето.
Робърт вече е бил в над 30 училища
Инициативата всъщност не започва от нулата.
През изминалата учебна година екипът на създателя на Робърт – инженер Методи Димитров, е провел пилотна кампания, при която хуманоидният робот е посетил над 30 училища в страната.
Според информацията на МОН интересът сред учениците и учителите е бил голям. Следващата стъпка е инициативата да бъде разширена с подкрепата на министерството, така че повече деца да могат да видят отблизо българските разработки.
Робърт няма да бъде единственият.
По време на срещата в МОН е демонстриран и друг робот – Смоуки, който може да разговаря, ходи, сяда, изправя се и танцува. Той също е сред роботите, които ще посещават училищата в рамките на кампанията.
Не роботи вместо учители
Тук е важно едно уточнение.
От обявеното до момента не следва, че хуманоидните роботи ще заменят преподаватели или ще започнат самостоятелно да водят учебни часове .
Напротив – позицията на Министерството е, че с навлизането на изкуствения интелект ролята на учителя става още по-важна. Според МОН технологията трябва да бъде използвана като помощно средство, а образователната система трябва да изгради правила за безопасното и отговорното ѝ използване.
Това е съществената разлика между сензационното заглавие „роботи влизат в училищата“ и реалната промяна, която започва.
А изкуственият интелект вече е там
Има още един факт, който показва защо тази промяна трудно може да бъде отлагана.
Национално изследване на БАСКОМ, проведено съвместно с МОН сред над 10 000 ученици, близо 1800 учители и 210 директори, показва, че 94,7% от учениците вече използват изкуствен интелект за учебни цели.
Почти половината – 47,6% – го използват всеки ден или няколко пъти седмично.
Още по-показателно е друго: 56% са се научили да използват AI сами, а само 6,5% посочват училището като мястото, където са придобили тези умения. 
Тоест технологиите не чакат образователната система.
Децата вече ги използват.
AI може да влезе и в учебните предмети
През февруари МОН предложи използването на изкуствен интелект да бъде интегрирано в различните учебни предмети, така че учениците да се научат не просто да получават готови отговори, а да използват технологията разумно и да развиват компетентности за професиите на бъдещето.
Паралелно с това отделни училища вече вървят още по-далеч.
В СУ „Алеко Константинов“ в Луковит например през учебната 2026/2027 г. трябва да стартират първите профилирани паралелки по роботика и изкуствен интелект. Предвижда се обучение, което започва с LEGO роботика в началните класове и постепенно достига до участие в реални инженерни разработки.
Най-важният въпрос не е дали роботите идват
След Световните игри за хуманоидни роботи в Пекин лесно можем да се впечатлим от машина, която пробягва 100 метра по-бързо от рекорда на Юсейн Болт.
Но за образованието по-важният въпрос е друг.
Ще научим ли децата само да използват технологиите, или ще ги научим да разбират, управляват и създават тези технологии?
Една демонстрация на хуманоиден робот може да предизвика любопитство. Истинската промяна ще настъпи, ако след нея детето поиска да разбере как работи машината, как се програмира, какво представлява изкуственият интелект и как самото то може един ден да създаде нещо ново.
Защото днешните ученици няма просто да живеят в свят с изкуствен интелект и роботи.
Те ще бъдат поколението, което трябва да реши как да ги използва.
Източници: Министерство на образованието и науката, БАСКОМ.
Редакционна обработка: Balkanite.net
Снимки: Министерство на образованието и науката
