С новите правила ще се гарантира, че хората, работещи през цифрови платформи, могат да се ползват от трудовите права и социалните обезщетения, на които имат право. Тези хора също така ще получат допълнителна защита по отношение на използването на алгоритмично управление (т.е. автоматизирани системи, които подпомагат или заместват управленските функции на работното място). Общ набор от правила на ЕС ще осигури по-голяма правна сигурност и това ще даде възможност на цифровите трудови платформи да се възползват в пълна степен от икономическия потенциал на единния пазар и еднакви условия на конкуренция.
Пакетът от мерки, представен днес от Комисията, включва:
- съобщение, в което се определят подходът и мерките на ЕС относно работата през платформи. Те се допълват от действия, които националните органи, социалните партньори и други имащи отношение участници следва да предприемат на съответното равнище. Това също така има за цел да се поставят основите за разработване на бъдещи световни стандарти за висококачествена работа през платформи;
- предложение за директива относно подобряването на условията на труд при работа през платформи. Това включва мерки за правилно определяне на трудовия статус на хората, работещи през цифрови платформи, и нови права за работниците и самостоятелно заетите лица по отношение на алгоритмичното управление;
- проект на насоки, с които се изяснява прилагането на законодателството на ЕС в областта на конкуренцията по отношение на колективните трудови договори на стремящите се да подобрят условията си на труд самостоятелно заети лица без служители. Това включва лицата, които работят през цифрови платформи.
Директива за подобряване на условията на труд при работа през платформи
- Трудов статус
Предложената директива има за цел да се гарантира, че хората, работещи през цифрови платформи, получават правния трудов статус, който съответства на действителните им условия на труд. Тя съдържа списък с контролни критерии за определяне дали дадена платформата е „работодател“. Ако платформата отговаря на поне два от тези критерии, от правна гледна точка се приема, че тя е работодател. Следователно хората, които работят през платформата, ще се ползват от трудовите и социалните права, които произтичат от статуса на „работник“. За хората, прекласифицирани като работници, това означава право на минимална работна заплата (когато съществува такава), колективно договаряне, работно време и здравна защита, право на платен отпуск или подобрен достъп до защита срещу трудови злополуки, обезщетения за безработица и болест, както и основана на вноски пенсия за старост. Платформите ще имат право да оспорват тази класификация, като те ще носят тежестта да докажат, че не съществува трудово правоотношение. С предложените от Комисията ясни критерии ще се повиши правната сигурност за платформите, ще се намалят съдебните им разноски и ще се улесни бизнес планирането им.
- Алгоритмично управление
С директивата се увеличава прозрачността при използването на алгоритми от цифровите трудови платформи, гарантира се човешко наблюдение на спазването на условията на труд и се дава право на оспорване на автоматизирани решения. Тези нови права ще бъдат предоставени както на работниците, така и на действителните самостоятелно заети лица.
- Прилагане, прозрачност и проследимост
Националните органи често срещат трудности по отношение на достъпа до данни за платформите и хората, които работят през платформи. Това е още по-трудно, когато платформите извършват дейност в няколко държави членки и не е ясно къде се извършва работата през платформата и от кого.
С предложението на Комисията ще се подобри прозрачността около платформите, като се изяснят съществуващите задължения за деклариране на труда пред националните органи и се въведе изискване платформите да предоставят на националните органи ключова информация за своите дейности и за хората, които работят през платформите.
В своето съобщение По-добри условия на труд за по-силна социална Европа: извличане на всички ползи от цифровизацията за бъдещето на труда Комисията призовава държавите членки, социалните партньори и имащите отношение заинтересовани страни да предложат конкретни мерки за подобряване на условията на труд при работа през платформи. То има за цел извличане на ползите от цифровата трансформация и защита на европейската социална пазарна икономика. ЕС иска също така да даде пример и да допринесе за разработването на бъдещи световни стандарти за висококачествена работа през платформи. Платформите извършват трансгранична дейност и затова е необходим трансграничен регулаторен подход.
Проект на насоки относно прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията
Днес Комисията също така започва обществена консултация по проект на насоки относно прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията по отношение на колективните трудови договори на самостоятелно заетите лица, които работят сами и не наемат служители. Проектът на насоки има за цел да се осигури правна сигурност и да се гарантира, че правото на ЕС в областта на конкуренцията не пречи на определени самостоятелно заети лица без служители да подобряват колективно условията си на труд, включително възнаграждението, в случаите, когато те са в сравнително слаба позиция, например когато са изправени пред значителен дисбаланс по отношение на възможностите за договаряне. Проектът на насоки обхваща както онлайн, така и офлайн ситуациите.
Изявления на членовете на колегиума
Изпълнителният заместник-председател с ресор „Европа, подготвена за цифровата ера“ Маргрете Вестегер заяви: С непрекъснатото увеличаване на броя на работните места, създавани от цифровите трудови платформи, трябва да гарантираме достойни условия на труд за всички, които получават доходи от такава работа. Нашето предложение за директива ще помогне на фиктивните самостоятелно заети лица, работещи през платформи, да определят правилно своя трудов статус и да се ползват от всички произтичащи от това социални права. Действителните самостоятелно заети лица на платформите ще бъдат защитени чрез по-голяма правна сигурност по отношение на своя статус, а освен това ще има нови предпазни мерки във връзка със слабостите на алгоритмичното управление. Това е важна стъпка към по-социална цифрова икономика.
Валдис Домбровскис, изпълнителен заместник-председател на Комисията по въпросите на икономиката в интерес на хората, заяви: Цифровите трудови платформи играят важна роля в нашата икономика, защото създават иновации, осигуряват работни места и помагат да се отговори на потребителското търсене. Хората са в основата на този бизнес модел и имат право на достойни условия на труд и социална закрила. Ето защо днес предлагаме нови правила, благодарение на които цифровите трудови платформи ще имат по-голяма сигурност, за да се разрастват, а правата на хората, работещи в икономиката на платформите, ще бъдат защитени, така че всеки да може да се възползва в максимална степен от тази възможност.
Комисарят, отговарящ за работните места и социалните права, Никола Шмит каза: Трябва да използваме максимално потенциала на цифровите платформи за създаване на работни места. Но също така трябва да гарантираме, че това са качествени работни места, чрез които не се стимулира създаването на несигурна заетост, така че работещите през платформи да имат сигурност и да могат да планират бъдещето си. В предложението на Комисията се определят ясни критерии за установяване дали дадена платформа е работодател и ако това е така, нейните работници имат право на определена социална закрила и трудови права. Технологичният напредък трябва да бъде справедлив и приобщаващ, поради което в предложението също така се разглеждат прозрачността и надзорът на алгоритмите на платформите.
Следващи стъпки
Предложението на Комисията за директива за подобряване на условията на труд при работа през платформи ще бъде обсъдено от Европейския парламент и Съвета. След като директивата бъде приета, държавите членки ще разполагат с две години за транспонирането ѝ в националните законодателства.
Във връзка с проекта на насоки относно прилагането на правото на ЕС в областта на конкуренцията ще бъде проведена осемседмична обществена консултация, за да се съберат предложения и коментари от заинтересованите страни, след което насоките ще бъдат приети от Комисията. Насоките обвързват Комисията при последващо тълкуване и прилагане от нейна страна на правилата на ЕС в областта на конкуренцията.
Контекст
Икономиката на цифровите платформи се разраства бързо. Днес над 28 милиона души в ЕС работят през цифрови платформи. Очаква се през 2025 г. техният брой да достигне 43 милиона. По-голямата част от тези хора наистина са самостоятелно заети лица. По оценки обаче 5,5 милиона души неправилно са класифицирани като самостоятелно заети лица. Между 2016 г. и 2020 г. приходите в рамките на икономиката на платформите са нараснали почти пет пъти от около 3 млрд. евро до около 14 млрд. евро.
Цифровите трудови платформи създават възможности за предприятията, работниците и самостоятелно заетите лица, а освен това подобряват достъпа до услуги за потребителите. Новите начини на работа обаче водят и до нови предизвикателства. Все по-трудно е да се определи правилно трудовият статус на хората, което в някои случаи води до неадекватни трудови права и социална закрила. Освен това използването на алгоритми при работата през платформи може да породи въпроси, свързани с отчетността и прозрачността.
В политическите си насоки председателят Фон дер Лайен подчерта, че „цифровата трансформация води до бърза промяна, която засяга нашите пазари на труда“. Тя пое ангажимента да се стреми към „подобряване на условията на труд на работниците през платформи“. В работната програма на Комисията за 2021 г. бе обявена законодателна инициатива за подобряване на условията на труд при работа през платформи за края на 2021 г. след двуетапна консултация със социалните партньори. Предложението е една от ключовите инициативи в плана за действие по Европейския стълб на социалните права.
В съответствие с член 154, параграф 2 от ДФЕС Комисията проведе двуетапна консултация с европейските социални партньори. Първият етап на консултацията се проведе от 24 февруари до 7 април 2021 г. Вторият етап на консултацията започна на 15 юни и приключи на 15 септември 2021 г. Освен това Комисията се допита до мнението на множество заинтересовани страни във връзка с тази инициатива, включително в рамките на специални срещи с дружества платформи, асоциации на работници през платформи, синдикални организации, представители на държавите членки, експерти от академичните среди и международни организации и представители на гражданското общество. Резултатите от процеса на консултации са представени в приложението към оценката на въздействието, придружаваща предложението за директива.
