Една фраза все по-често се чува в земеделските райони на Съединените щати:
„Земеделците купуват на цени на дребно, а продават на цени на едро.“
Само едно изречение, но в него сякаш се побира голяма част от проблема на съвременното земеделие.
От Айова до Тесалия има хиляди километри. България е някъде по средата на тази география, но когато погледнем числата, се оказва, че проблемът е удивително сходен.
В Айова сметката вече не излиза
Американските фермери говорят за една от най-тежките кризи в сектора от десетилетия.
Натискът идва от няколко посоки едновременно – торове, дизел, труд, земеделска техника и по-скъпо финансиране.
Според анализи на American Farm Bureau Federation производителите на основни полски култури в САЩ могат да отчетат загуби за десетки милиарди долари през 2026 г.
И това се случва в земеделие, което разполага с огромни площи, висока производителност, мащабен вътрешен пазар и значително по-добър достъп до капитал.
И въпреки това американските фермери казват:
Не излиза сметката.
В Тесалия проблемът звучи познато
На другия край на Атлантика гръцките земеделци са подложени на същия натиск.
Данните на Гръцката статистическа служба показват увеличение на цените на торовете с 11,2%, а при енергията и горивата/смазочните материали – с 8,3%.
Но има един особен парадокс.
Потребителят в града плаща повече за храната си, а това невинаги означава, че земеделецът получава повече.
Напротив – според гръцките данни цените на селскостопанската продукция през юни са намалели с 6,4% на годишна база.
А какво се случва в България?
Тук сравнението става особено интересно.
Последните данни на Националния статистически институт за второто тримесечие на 2026 г. показват, че цените на стоките и услугите, необходими за текущата работа на земеделските стопанства, са нараснали с 9,3% спрямо година по-рано.
А цените, които получават земеделските производители за своята продукция?
Средно са се увеличили само с 2,1%.
Разликата сама по себе си говори достатъчно.
Още по-красноречиви са отделните разходи:
електроенергия и горива: +20,3%;
минерални торове: +15,9%;
семена и посадъчен материал: +7,8%.
Тоест част от най-важните неща, които са необходими, за да произведеш земеделска продукция, поскъпват значително по-бързо от средната цена, която получаваш, когато я продадеш.
При някои производители ножицата е още по-голяма
Средните стойности обаче крият големи различия.
През второто тримесечие на 2026 г. цените на пшеницата в България са по-ниски спрямо същия период на миналата година.
При животновъдството общият индекс на цените на производител намалява с 1,2%.
Кравето мляко поевтинява при производителя със 7,6%, а цените при свинете падат с 20,2% спрямо година по-рано.
В същото време токът, горивата и торовете не питат земеделеца дали цената на продукцията му се е повишила.
Те просто трябва да бъдат платени.
И потребителят също не усеща голямо облекчение
Тук се появява вторият парадокс.
Ако производителят получава по-малко за определени продукти, логично е да попитаме:
По-евтина ли става храната за потребителя?
Не непременно.
По данни на НСИ през юли 2026 г. храните и безалкохолните напитки в България са с 1,2% по-скъпи спрямо юли миналата година.
Това не означава автоматично, че някой по веригата реализира необичайно висока печалба. Между нивата и магазина има транспорт, съхранение, преработка, енергия, труд, логистика, търговия и данъци.
Но поставя въпрос, който си струва да бъде зададен:
Как се разпределя цената на храната между човека, който я произвежда, всички останали по веригата и крайния потребител?
Три държави, един и същ въпрос
Айова има огромни ферми.
Тесалия има по-малки стопанства и различна структура на земеделието.
България има своите специфични проблеми.
Но навсякъде производителят е изправен пред една проста икономическа зависимост:
ако разходите растат по-бързо от приходите, някъде системата започва да се пропуква.
Земеделецът може да отложи покупката на нов трактор. Може да намали инвестициите. Може известно време да приеме по-ниска печалба.
Но не може безкрайно да произвежда на загуба.
И когато земеделските стопанства започнат да се отказват от производство, това вече не е само техен проблем.
Това е въпрос за продоволствената сигурност, за живота в селските райони и за цената, която утре всички ще плащаме за храната си.
Може би затова една американска фраза звучи толкова разбираемо и в Тесалия, и в България:
„Земеделците купуват на цени на дребно, а продават на цени на едро.“
Източници: Национален статистически институт – „Цени и индекси на цените в селското стопанство – II тримесечие 2026 г.“; НСИ – „Инфлация и индекси на потребителските цени – юли 2026 г.“; Министерство на земеделието и храните; Hellenic Statistical Authority (ELSTAT); Kathimerini – „Από την Αϊόβα στη Θεσσαλία“; American Farm Bureau Federation.
Снимка: илюстративно изображение.
