Вход
обновено 8:39 AM EEST, Aug 28, 2019
Драгомира Иванова

Драгомира Иванова

 Главен редактор  "Здраве". Работи на Балканите от 2012г.

Уеб сайт:: https://www.facebook.com/app_scoped_user_id/10205305593103531/

„България – земя благословена” – спектакълът, който пълни сърца

От тракийския епос през сърцето на православието, до най-високите достижения на българската култура - спектакълът „България – земя благословена” оставя без дъх. Събитието представя една голяма история за посланието на народа ни към света, защо доброто е избрало точно нас за негови пазители, защо народът ни е важен за света. По-лично и по християнски общочовешко, няма как и да стане. С лика на българската азбука.
Това е един спектакъл посветен на родолюбието, на това, което обичаме. Със силата на обичта на Орфей, но и с човешката слабост, създадено така красиво както е присъщо само на трагедията.
„Искаме да поздравим зрителите с едни от най-красивите текстове на българската поезия, с едни от най-красивите народни танци” казва режисьорът Борис Радев.
След две прекрасни и вълнуващи представления в София впечатляващият концерт-спектакъл „България – земя благословена“ ще гостува в Античен театър „Пловдив” – на 17 юни и в Летен театър в Бургас – на 22 юни.
Спектаклите в двата града ще разкажат красив и магичен разказ за българската история, изкуство и култура. С музика и слово ще покаже същността на народа ни, българският дух очарователен, благороден и достоен, както и уважението към наследените ни традиции и морал. И на двете дати – 17 и 22 юни ще се отдаде почит на Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, както и на 90-годишнината от рождението на големия ни писател Йордан Радичков.
Концерт-спектакълът с режисьор Борис Радев и продуцент Народен театър „Иван Вазов“ ще докосне публиката до митовете, легендите и историята на Земята на българите, използвайки магията на музиката, танците и изключителните достижения на най-великите български поети и писатели.
В спектакъла ще вземат участие най-изявените лица на Народния театър сред, които Георги Мамалев, Параскева Джукелова, Дарин Ангелов, Стоян Алексиев, Васил Драганов, Теодор Елмазов и Пламен Пеев, както и уникалните танцьори от балет „Арабеск”, феноменалните ансамбъл „Българе”, спиращите дъха „101 каба гайди“, както и страхотната вокална група „Ведра Лика”.




Елисавета Йорданова: Българската шевица е жива и има душа

Везмото е познание, което се предава от сърце на сърце, от душа на душа, от майка на дъщеря

Красотата, силата и познанието на българската шевица са вдъхновяващи и са в основата на авторските албуми на Елисавета Йорданова, озаглавени „Приказки в шевици 1“ и „Приказки в шевици 2”, които съдържат 145 нейни лични разработки на схеми за бродиране,  вдъхновени от българската шевица.
„Самата шевица те грабва със своята красота и магия", признава графичната дизайнерка, която още като дете се е научила да плете на една кука от баба си и от няколко години работи по този начин, като втъкава в изделията си мъниста и използва и символи от българските шевици.



-Елисавета, откъде се породи любовта ви към шевиците?
-Тя винаги е съществувала в сърцето ми, просто я открих по-късно. И колкото повече човек задълбава в тази материя, толкова повече се омайва от нейната притегателна и  духовна сила, от гордостта, че си наследник на това богатство. Символите, заложени в уникалната ни везбена орнаментика са предавани хилядолетия наред, през поколенията, от много дълбоките ни корени до нас самите.

 Елисавета Йорданова, ФОТО Константин Николов-Косара


-Кой ви разкри магията на плетенето?
-Винаги съм творила и съм се вдъхновявала в различни направления на изкуството – рисуване, дизайн, фотография, плетене на бижута. Всъщност плетивото на една кука усвоих от баба си. Бях малко дете, когато седях до нея и наблюдавах кокалестите й пръсти как играят с куката и конеца и как под тях се спускаше дантела в причудливи форми. Опитите ми да повтарям тези нейни движения, ме научиха да плета на една кука. Години по-късно, се оказа, че не съм забравила тези детски умения. От сайт за ръчна изработка се вдъхнових да плета бижута на една кука с вплитане на мъниста. Започнах да експериментирам по всякакви възможни начини, да измислям техники и модели, чрез които създадох красиви уникати, пръснати по цял свят. Един ден се реших да бродирам шевица върху плетивото, тъй като техниката на плетене на една кука с нисък пълнеж изграждаше тъкан, подобна на панамата за бродиране. Така започнах да експериментирам с мотиви от българското везмо, но не всички ми пасваха по форма и големина за целите ми и се налагаше да ги видоизменям или изрязвам. Сещам се за една гривна със Самоковска везба от поли на женска риза, където отрязах долната част на „цветето“, а вляво и вдясно го допълних с два модифицирани мотива, за да ми запълнят мястото. Когато навлезеш в материята на шевиците, неусетно започваш да ги „четеш“, усещаш тяхната притегателна сила, омайваш се от перфектността им и красотата, изумяваш от гениалността им, съхранена през вековете. Говорим за символи, датиращи от неолита, близо 80 века назад. Тогава съвестта не ти позволява да правиш подобни модификации на старите образци. Затова създадох свои, които да покриват потребностите ми  в бродирането върху плетените ми бижута. Започнах да създавам по големи форми и мотиви, които публикувах в групата „Схеми на шевици“. Хората ги приеха с охота и бяха възхитени, бродираха картички, пана за стена, колиета, рисуваха и пирографираха. Винаги поднесени с благодарност към мен – създателя на тези схеми. Това е най-голямото признание и вдъхновение за твореца.

 


-Как създадохте авторските схеми на шевиците?
-Схемите, които създавам, ползват символите, заложени в старите образци, но „предрешени“ с мой авторски прочит. Те не са модификации от стари шевици, а напълно нови авторски решения. Такъв пример е моето „Дърво на живота“, което поднесох на аудиторията по случай Коледните празници. В него аз виждам двамата родители, които само и единствено чрез Божествената сила (квадратът между тях) могат да се възпроизведат и от тях да „поникне“ нов живот, разперил криле, за да посрещне съдбата си в своя земен път, с глава на слънце, защото е част от Вечната светлина. То стои над родителите си, защото така повелява йерархията на живота.
Друга моя авторска композиция, която е хит сред хората, занимаващи се с бродерия, това е схемата „Лазарки“, бродирана и върху дрехи и опечатана на тениски, чаши, чанти, дори и върху екстериор. Питали са ме как ги измислям и дали ги сънувам, а аз просто си тананиках онази песен, която лазарките по нашия край пеят:

Лаленце се люлее
над зелено ливаде.
Не е било лаленце,
най-ми било детенце.
Майка му го будеше:
Стани, стани, детенце
да погледаш лазарки,
как хубаво играят,
шити поли развяват,
жълти чехли потропват.

Друг символ, който намира широко приложение в българските шевици, това е свастиката. Да, свастиката, която поколенията след Втората световна война наричат „знакът на Хитлер“. Думата свастика идва от санскрит „су-асти“ и означава „да бъде добро!“ и по звучене много прилича на нашата дума „щастие“. Свастиката символизира слънцето, затова в моето „Слънце“ съм заложила този символ. То пръска лъчи и цвят и ражда живот.


-Вдъхновението да създадете двата албума „Приказки в шевици”, как дойде?
-Българската шевица. Тя ме вдъхнови, защото е жива и има душа. Защото е красива, уникална и богата. Защото е вечна. Същността на човека е изписана там. Неговото познание за живота, земята, космоса. Любовта между мъжа и жената. Най-съкровените мечти и блянове на девойката са вшити като молитва за защита и плодородие по спираловидната нишка на конеца.
Дълго време наблюдавах какво бродират жените и събирах материали. Най-богато вдъхновение за мен са албумите на Елена Тодорова, издадени от Наследството.БГ (www.nasledstvoto.com), със стари образци, събирани и бродирани от нея дълги години, внимателно подредени по етнографски области. Албумът „Българска народна шевица“ на Росица Чуканова, чието фототипно издание отново дължим на единственият разпространител Наследството.БГ в лицето на предприемчивия Георги Марков. Той е човекът, на когото дължа съществуването на двата си албума „Приказки в шевици“ 1 и 2. Той ме покани да събера всички свои авторски разработки в албум. Приех с охота, за лично удовлетворение. Не съм подозирала, че тези албуми ще са най-продаваните и търсени сред хората, занимаващи се с бродерия и не само. Много хора се вдъхновиха от схемите ми и посегнаха към иглата и конеца. Други се завърнаха към това забравено свое занимание, след години. Деца претворяват схемите ми в рисунки. Изпълнена съм с чувство на споделеност и радост, че с Георги Марков успяваме не само да съхраним и популяризираме българската шевица, а и все повече млади хора се потапят в този толкова си наш – български свят, извезан от красота, гордост и достолепност.


-От кой край на България са?
-За „Приказки в шевици“ съм черпила вдъхновение от всички краища на страната ни, включително и от Македонските ни везби. Но ако трябва да дам своите предпочитания, любими са ми Самоковските и Дупнишките, заради своя рисунък, определящ свободата на формата и оприличаващ ги на картини от конци, както и заради ситното везмо.


-Какво е усещането да бродираш български шевици?
-В интерес на истината не ми е оставало много време, през което да се отдам на везането. Но за мен то е вид медитация, бягство от напрежението в ежедневието и удовлетворение от сътвореното. Когато на финала видиш шевицата как грейва на бялото платно, чувството е неописуемо.
-Известно е, че в шевиците са втъкани кодове, които ни пазят, че шевицата е свещен образ, янтра...
-Дрехата на човека се е възприемала като втора кожа и тя е подлежала на защита върху всички отвори по нея. Затова шевиците присъстват върху пазвата, ръкавите, полите. Счита се, че тези защитни символи първоначално са се татуирали по кожата, после са се пренесли под формата на шевици върху дрехите. Самият процес на везане е бил съкровен. Везали са жените, като са наричали щастието си – било то любовта на някой момък, молитва да е плодна утробата й, любимите й да са защитени от зли сили. Дори ако се абстрахираме от тъканта, върху която е бродирано, ще видим спираловидното завиване на конеца, чийто път наподобява ДНК.


-За костенурките носещи света какво знаете?
-Има ги. Или поне има такъв вид костенурки, които носят цели тераниуми върху черупките си. Някои народи са считали, че това изобразява канатицата. У нас този символ се среща в килимарството и се нарича на рода и семейството. Но кой може да каже със сигурност какво точно символизира канатицата, която датира от 5300 г. Пр. Н. Е. и е била изобразена върху глинен съд. Находката е открита в селищна могила Хаджилар, на около 615 км южно от Истанбул. Това подсказва, че самата символика и причините за възникването й са доста по-стари. В течение на хилядолетия този символ се е разпространил по цял свят. Дали е възникнал независимо в различните краища на света или е имало култура, която го е разнесла? Ако е бил разпространен как се е случило това? Дали древните не са били изкусни мореплаватели и не са достигнали до другите континенти много преди Колумб и Магелан? Нямаме отговори на тези въпроси.


-Бродирането помага ли за духовното усъвършенстване?
-Всеки вид изкуство спомага за духовното израстване на човека. Това е смисълът на неговото съществуване – да еволюира мисловно. Да създава с ръцете и душата си, да раздава и получава любов. Да предаде на следващото поколение познанията си за света.
-Казват, още че това е занимание, което усилва женската енергия?
-Това е практически женско занимание. Но въпреки тази предубеденост, сред мъжете има много изкусни везбари - факт, който трябва задължително да споменем. Както всяко занимание, везането изисква сръчност, мислене и влагане на част от себе си и най-вече любов. На жената се пада привилегията да даде нов живот и да предаде на тази душа познанието за света, било то и „изписано“ чрез шевиците.

-Какво разказват вашите бродерии?
-Тук ми се иска да представя двата си албума. Първата част на „Приказки в шевици“ съдържа 70 авторски схеми за бродиране, като в тях съм вложила символите на българската шевица, „облечени“ с мой прочит. Към тях съм приложила текстове на стари песни от автентичния ни фолклор, подбрани от доц. Д-р Венцислав Димов и Мила Милчева. Ще прочете текста на хороводна песен от Пиринския край, в която слънцето съглежда мома Елеринка, да седи на висок чардак и да везе на гергеф. То три дни не захожда, да я гледа в захлас, защото то е слънце на небето, а тя слънце на земята. В марковска песен от Дяково, Дупнишко, за да полюби мома, която била най-майсторка в ситното везане, Крали Марко се преоблича като жена и мами майка й, че е дошъл да учи везане. Освен искусна везбарка, по-красива от най-красивото цвете, българката винаги надпява славея. Пеенето, както и везането, са дела не само битови, а и естетически, и космически.
Втората част на „Приказки в шевици“ съм представила 50 схеми на пана и още 25 мотива, като илюстрации към български народни приказки, разказани от непреходните майстори на сладкодумието като Ангел Каралийчев, Ран Босилек, Елин Пелин. Албум, който е предназначен не само за бродиране, а и като четиво за най-малките. За да попият от мъдростта на предците с 50 поучителни български приказки, от които ще научат как се лекува мързелът, как се наказва злото, как физическите рани зарастват, а душевните – не, как с ум и две ръце се постига всичко.


-Учителят Петър Дънов казва, че в това изкуство е скрит „шепотът на душата” – говор на душа с душа, вие как го чувствате?
-Това е общуване с корена. Както дървото смуче соковете на земята с корените си и храни връшките, така и човекът в неговият род черпи сили от предците си. В едно родопско село майката е рязала плетен кичур от косата си и го снаждала към плитките, наследени от нейните предци по женска линия в един косичник. Тя го е предавала на дъщеря си, а тя на свой ред ще отреже и добави своята плитка към „живите коси на рода“. Този косичник в Самоковско и Дупнишко е бил покриван с извезана лента, стигаща до земята, на която сякаш са изобразени предците по женска линия на невестата, един вид почит и уважение към тях и молба за закрила. Защото везмото е познание, което се предава от сърце на сърце, от душа на душа, от майка на дъщеря.
-Майка сте на три деца, какво искате да им предадете?
-Да вярват в себе си, да намерят своя път и да вървят смело по него. Да са добри и да общуват с хора, които ги карат да се усмихват.
-Като графичен дизайнер и ценител, къде откривате красота и хармония в ежедневието ни?
-В природата. Тя ни дава всичко, от което имаме нужда – храна за тялото и ума. Идеи и вдъхновение за творчество. Трябва само да й обърнем внимание и да мислим за нея. Винаги съм казвала, че за да раберем шевиците, първо трябва да разберем себе си и земята, чрез която живеем.

Вижте още от красивите творби на Елисавета Йорданова във фейсбук страницата Ellisaveta Crochet Jewelry -  https://www.facebook.com/crochetelle/

100-процентов силиконов гел заличава успешно белези

АВТОР МАРГАРИТА КАБУРОВА

Белезите от операции, травми, изгаряния, както и други нарушения на целостта на кожата са повод за притеснения у много хора. Понякога те се превръщат в сериозен естетичен проблем, водещ до понижаване на самочувствието и качеството им на живот. Съществуват различни методи за премахване на белези – пластични операции, лазерни процедури, инжектиране на колаген, лекарствени продукти.

Медицинските препарати, които реално подпомагат заличаването и превенцията на белезите, бяха основна тема на провелия се преди дни семинар в МБАЛ „СВ. Софи“. По покана на Global Aesthetics участници в него бяха д-р Янчо Делчев, гинеколог (завеждащ АГ отделение в МБАЛ „Доверие“), д-р Виолин Петров, пластичен хирург (УМБАЛ „Александровска“, ВиА “Медика”) и д-р Пепа Георгиева, дерматолог (МБАЛ „Св. София“). Модератор на събитието бе Иван Стоев от Global Aesthetics.
Пред журналисти тримата специалисти споделиха своя опит при третирането на хипертрофични и келоидни белези с препарата Kelo-Cote, който е на първо място сред медицинските изделия, успешно заличаващи упорити белези по лицето и тялото.

Д-р Янчо Делчев обърна особено внимание на това каква интервенция трябва да извърши хирургът, за да се постигне бързо възстановяване след операцията и белегът да бъде с минимални размери. „Добро адаптиране на срещуположните участъци на кожата, естетичен шев, използване на резорбируем конец и не на последно място по важност - минимален разрез, са ключовите изисквания за бързото зарастване на раната. Именно така се избягват и неприятните последици, свързани с белезите.“ – каза гинекологът и отбеляза, че Kelo-Cote се използва за заличаване на белези след отворена операция, ендоскопска хирургия и цезарово сечение.

Факторите, влияещи негативно върху лечението на белезите, могат да са анатомични (разтягане на кожата), генетични (променена клетъчна функция), външни (инфекция и хронично възпаление) и физични (прекомерна дехидратация на кожата).  Д-р Пепа Георгиева сподели, че дори и при наличие на тези фактори Kelo-Cote има пълния потенциал и възможности да заличи всякакъв вид белези. Съществуват клинични изследвания, които показват, че продуктът е ефективен при третиране на стари белези (до 2 години).
Силиконовият гел трябва да бъде нанасян всекидневно – сутрин и вечер, без втриване, на тънък слой върху раната. Присъствието му под дрехите не създава никакъв дискомфорт на пациента, защото самоизсъхва до 3-4 минути, оставя разреза „да диша“, като в същото време създава предпазни филтри върху него. Това прави Kelo-Cote перфектен и в комбинация при лечение с лазерна терапия.
Д-р Виолин Петров отбеляза, че Kelo-Cote e лидер сред продуктите за заличаване на белези и много успешно в областта на лицето. Може да се използва от момента на сваляне на конците и/или от отпадането на коричките от раневата повърхност, както за нови и зрели белези.
Продуктът може да се закупи в аптечната мрежа и не е нужна рецепта. Една опаковка от 6 г е с цена под 30 лв. и тя е достатъчна за целия период на лечение на белег с размер до 7,5 см. Д-р Петров бе категоричен, че препаратът е най-ефективен, ако се прилага през първите от 2 до 6 месеца от появата на белега. Той сподели също така и личния си опит в използването на продукта с формата на спрей от 100 мл за големи и труднодостъпни зони по тялото.
Какво представлява Kelo-Cote?
Kelo-Cote e патентован, 100% силиконов гел, с доказана ефективност за третиране и превенция на хипертрофични белези и келоиди.
Той е подходящ за чувствителна кожа, дори и при деца. Бързо изсъхва – не замърсява и не мокри дрехите. Прозрачен гел, без миризма и цвят.
Как действа?
Успокоява дразненето на тъканите, подобрява хидратацията и еластичността на участъка. Намалява сърбежа и зачервяването. Омекотява и изравнява белега. Превръща се в защитен филм, който предпазва от негативни фактори на околната среда, които затрудняват оздравителните процеси.
Как се използва?
Нанася се в много тънък слой върху първичния белег и околната кожа два пъти дневно, като повърхността трябва да е чиста и суха. Не е необходимо да се втрива. След нанасянето изсъхва за около 4-5мин., като оставя ултра тънък прозрачен еластичен дишащ филм, който значително намалява дехидратацията на участъка.


Супер експерт обучава специалисти по проблемите на косата в София

Започна тридневен семинар на тема: ”Съвременни трихологически методи, използвани при проблемите на окосмената част на главата” ще се проведе в Академия „Персона“.


Лектор ще бъде изключителният медик,  Спартак Фанилович Каюмов, генерален директор на образователен център “Наутилус”, кандидат на медицинските науки, президент на Съюз на трихолозите в Русия, завършил Воено-Медицинската Академия в Русия (1993г), организатор на курсове по Трихология в Русия от 1998 г.
Програмата включва обучение по анатомия и физиология на косата и окосмената част на главата. Преодоляване на патологии, косопад, алопеция, начини за диагностика и лечение на себорея,  дерматит, псориазис, както и провеждане на  изследвания и лечение. Приложение на мезотерапията в трихологията и още иновационни методи при лечение и третиране.