Коледа
Коледа... Има вълшебство в тази дума. Когато я чуем, в паметта ни нахлуват спомени –за топлата кухня, където се меси празничната пита и тихо клокочи постният боб на печката, за празнична маса, която, събира цялото семейство заедно, за подаръците, които още не сме подготвили, за елхата и коледните украси.Други я свързват с новогодишния купон (кой ли е мислил за Коледа до преди 20 години), за Coca-Cola и досадните реклами по телевизията.
Определено всички обичаме Коледа. Рождество Христово или Коледа, Божик, или Божич е един от най-големите църковни празници на християните. Но освен, че е един от най- почитаните, Коледа е и един от най – загадъчните празници. Мистериите на Коледа не са само в празничните промоции, в едрия старец , преминаващ с претъпкан чувал през комина, в коледните гадания и предсказания по пепелта, а и в самото име, датата, историята и обичая.
Отбелязва се на 25 декември (7 януари по стар стил), тъй като се смята, че на тази дата се е родил Исус Христос. Въпреки всичките опити, точният ден на раждането на Сина Божи не е установен, нито точна дата, както и година, но още през 221 година Секст Юлий Африкан в своя летопис споменал 25 декември, което по-късно било прието за истина. Дали е било така или не, никой не може да докаже, обаче датата е много близо до една друга, много хубава и значима, която нашите предци почитали - 21 декември (в някои източници 22-ри), когато настъпва зимното слънцестоене, това е най-късият ден и най-дългата нощ в годината. В различни езически култури този ден е свързан с различни богове основната прилика между които е, че са богове на слънцето.Това дава повод някои да смятат, че честването на Коледа започва още 2000 години преди Христа в далечния Вавилон и в чест на върховният бог Мардук.Независимо какво общо имат Мардук и другите му колеги, толкова почитани през вековете, с
нашата Коледа и то в далечна Месопотамия, в славянската митология се говори за бог Каляда, който съвсем не случайно е бил роден точно в деня на зимното слънцестоене. Каляда – Коледа, този вариант на произхода на името е къде по-възможен и очевиден отколкото от латинското Calendae – календа, с което именували първите дни на всеки месец. Има и народни теории, според които името идва от глагола колене(заколение), защото на Коледа традиционно се коли прасе. Връзката на Каляда и латинските календи е по-дълбока – според легендата Каляда разкрил на хората третото божествено откровение - на «Каляда Дар» или както му казваме календар, латинското Calendarium – от което се смята че произлиза думата календар, означава счетоводна книга, според която на всяка календа – първия ден на всеки месец, длъжниците плащали лихвите. Но кой обича дългове , камо ли на Коледа, къде по-весело е да празнуваш раждането на бога-слънце. Каляда бил бог управляващ «великите промени» - тържеството на светлината над тъмината . В негова чест се организирали празненства с палене на огньове и интересни ритуали. До нас са стигнали коледарите и коледните песни, с които в нощта преди Коледа – Бъдни вечер, предрешените младежи обикалят къщите, славейки Каляда и стопаните на къщата, към които изричат благопожелания за предстоящата година и получават дарове . Празничните костюми на коледарите играят важна роля в ритуала, те олицетворяват и различни митични същества, като ролята им е да прогонят злите духове и демони, за които тази нощ е последен шанс да извършат своите злодеяния - да откраднат звездите и луната от небето, за да стане нощта още по-тъмна. За това споменава и Николай Гогол в неговата «Нощта срещу Рождество» : «дявол, на когото беше останала тая последна нощ да се шляе по белия свят и да подсторва добрите хора да вършат грехове. Още на другата заран, щом ударят камбаните за утринната служба, той ще хукне презглава, подвил опашка, към своята бърлога.». Днес в българските традиции се срещат коледари, сурвакари, кукери (бабугери).
Един от задължителните атрибути на Рождество Христово е елхата, която по време на социализма се е превърнала в символ на Новата година.В Германия коледното дръвче се появява чак през 16 век, 1500 г. след раждането на Христа. Православието не почитало елхата като добро растение, но с времето се е примирило с това. От Германия е тръгнала и традицията за украса на дръвчето, като в началото то се украсявало предимно с ябълки и сладки, с които хората могли да се почерпят за празника. През 1848 година се появили и първите топки за украса на елхата, без които днес не можем да си я представим.
Не можем да си представим Коледа и без едрия старец с голям чувал подаръци. И ако големите само се усмихват,когато той събаря всичко из стаята в поредната коледна история на Дисни, то децата съвсем на сериозно възлагат на него големите надежди за най-желания подарък, който много често се превръща в пуловер от някоя леля.
Дядо Коледа, Санта Клаус, Дядо Мраз, Крис Крингъл, Йоулупукки имат като прародител не само свети Николай, който бил истинска историческа личност – благороден и щедър човек, назначен неслучайно за раздавач на подаръците, но и някои езически духове, свързани със зимата, към които хората изпитвали по-скоро страхопочитание и ги молели да им дарят хубаво време през зимата. За това говорят и специалните умения на дядото да се спуска през комина - запазена марка за духове и вещици.
За Коледа може да се говори до безкрайност, само ястията и рецептите на трапезата могат да бъдат постоянна тема. Едно е сигурно, че това е времето на вълшебства и магия, раждането на Исус и на езическия бог-слънце (всеки избира сам). Важното е да сме,поне за ден -два, по-добри и весели. Весела Коледа и честито Рождество Христово!
2010-01-04
Извънземни в пролома?!
Точно така, в Кресненското дефиле всичко е възможно. Случи се в средата на лятото. Почти месец издирвахме това изключително рядко и потайно животно, което с право може да се нарече „извънземно”. Името му е Галеодес Грекос (Galeodes Graecus). Намерих само две три снимки в Интернет. После видях два препарирани екземпляра в природо-научния музей хванати някъде край р. Вардар преди много години с полуизсъхнали коремчета и нищо друго. Прочетох някъде, че през размножителния период мъжкия вдига женската високо над главата си на страшните вилици наподобяващи ножици за ламарина. Срещнах се с доктор Делчев от БАН – водещ учен в тази област и мой приятел, но и той ми каза, че е виждал „звяра” през 70 –те години за пръв и последен път. Вече бяхме обърнали няколко тона камъни, проверихме всички тунели трънаци и скални пукнатини. Усещах, че моя по-млад колега Любчо, който познаваше всичко наоколо на латински и български започва да губи търпение. До онази гореща нощ, в която се спуснахме по знаменитата поляна над спирка „Яворов” където преди стотина години някой бе видял красивата нощна пеперуда Ретера Комарови (Rettera Komarovi) станала символ на дефилето.
Беше около 1 часа и слизайки на линията към нас хванал здраво кормилото на велосипеда, опитвайки се с усилие да надвие съня, се зададе дежурният на спирката. Беше „изпратил” нощния влак и се връщаше от кантона. Нашето появяване, като две огромни светулки с фенерчета на главите го разсъни напълно. Така и не ни вярваше, че снимаме филм. Смяташе, че сме бракониери, които ловят редки змии, а такива наоколо с лопата да ринеш. Затова и захвана дежурния разговор: за шарената змия наречена „тигров” смок (разбирай леопардов Elaphe Situla), за някаква жълта змия, която само той бил виждал. После се отплесна за кравяците, които виждал как пият мляко от вимето на кравата – бабини деветини, от които Любчо се дразнеше много. Разговора ни прекъснаха двамата бодри помияри, които някой някога, бе оставил от влака на спирката и сега ни посрещаха с радостен лай. Те обикаляха около мъждукащите лампи и изкусно ловяха огромни скакалци, които неволята бе научила да консумират. Нищо лошо... Все пак те съдържат 2 пъти повече белтъчини от най- чистото телешко месо. Някъде пишеше, че ако човечеството заумира от глад скакалците ще ни спасят набавяйки ни нужните протеини. Качвахме се на перона когато нещо бързо се стрелна към чакалнята. Любчо нададе отчаян вик – „Галеодес” и се хвърли с кепа за пеперуди върху плочките. Единият от помиярите, който се опитваше да направи най-голямата грешка в живота си изяждайки галеодеса отскочи уплашено встрани, другия гледаше учудено –явно за първи път чуваше за подобно животно. Няколко минути след това извънземното нервно помръдваше коремче в буркана. И така след още една две нощни експедиции успяхме да заснемем тези уникални кадри, които за първи път „представят на широката публика” този тайнствен обитател на дефилето. А тук наистина всичко е възможно: младите природолюбителки продължават да обикалят с тефтер в ръка записвайки гнездата на редките птици и свенливо поглеждайки към мускулестите рафтинг маняци. Рибарите с въздишка разказват за трабанта потънал в дълбините на реката и водолазите, които не успели да го открият в подмолите, но изскочили уплашени от 80 килограмовите сомове „чудовища”. Студентите опъват палатки край минералните бани и изпълват ноща с китари и песнички с неприлични текстове. Някой неуморно пише по мантинелите девизи срещу изграждането на бъдеща магистрала в пролома, а „извънземните” необезпокоявани от никой намаляват протеиновите запаси на земята улавяйки по някой непредпазлив скакалец. Кадрите, които ви показваме наистина са уникални, част от богатата ни библиотека.
Или - рис внимавайте! Алармира ни наш млад читател от добруджанския край, който се подписва на нашия портал като „metalica94”. Той ни изпраща материал за рисовете, които се появяват периодично в нашите погранични планини и кратко описание на биологията и разпространението на това потайно и елегантно животно.
Рисът е средно голяма котка. Теглото достига до 35 килограма. Изключителен катерач с извънредно развит слух.Вижда жертвите си на разтояние до 1100 метра. Един от отличителните белези на рисът са неговите така наречени „бакембарди” отстрани на главата и префинени пискюли на върха на ушите.
Когато получих материалите първо се замислих, че такива потайни горски същества са оформили физиономията на повечето митични герои. И веднага се сетих за елфите, които дословно копират образа на риса. Физически - с харатерните издължени уши, като характер с присъщата елегантност ловкост и прецизност на движенията. И още, характерната смелост и внушителност в осанката на риса са провокирали модата на цяло поколение руски генерали и интелектуалци със строгите бакенбарди наподобяващи тези на красивата котка.
В България рисът се срещал в Рила,Пирин,Странджа, Стара Планина и дори в Добруджа. Последният рис у нас е убит през 1941 година в резервата „Парангалица” в Рила от немски войници.Макар и смятан за изчезнал в началото на 21 век спорадично се появяват сведения от пограничните със Сърбия и Македония планини. През 2008 година е отстрелян погрешка мъжки рис. През февруари 2009 в планината Осогово е заснета двойка рисове. Областта КРАИЩЕ и по специално резерватът „Кървав Камък” играе важна роля за опазването на скитащите рисове, които намират подслон на българска земя.
Испанския рис наричан още иберийски е втория вид обитаващ Европа. Той е най редкия от всички рисове.
Популацията му се изчислява до 100-110 екземпляра на свобода на Иберийски полуостров. Ето и няколко интересни кадъра предоставени от нашия читател. Извиняаме се, че за първи път ползваме чужди кадри макар и “sharing”, но при тази численост просто нямаме шанс!
Паркът за реадаптация на танцуващи мечки е разположен в Южна Рила край гр.Белица, на 120 000 кв.м. площ. Основна заслуга за изграждането му имат фондациите "Четири лапи", "Бриджит Бардо" и Община Белица. Изграден с хълмове за разходка и уединение, поляни и слънчеви места за почивка, езера за къпане и бърлоги за сън, с помощта на световно признати експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка.
На това място мечките за първи път могат да почустват и демонстрират своите диви инстинкти и вродено поведение, потискани по време на тяхното робство.
В специално изградените информационни центрове със снимков материал е онагледено миналото на танцуващите мечки: Малките мечета се отделяли от майките на 7-месечна възраст.Подлагали се на жестока дресировка. Първата стъпка към робството е пробиване на носа и горната устна и закачване на веригите. Режали се ноктите и кучешките зъби на мечето, за да не нарани стопанина си. Животното се поставяло върху гореща метална плоча с намазани с вазелин лапи и под музикален съпровод”танцувало”, за да избегне неописуемата болка. Така то цял живот, щом чуе звука на гъдулката, „изпълнява” тези характерни движения къто спомен от преживяното.
През 2000 г. са освободени първите танцуващи мечки Марияна, Стефан и Калинка и са настанени в парка. След година пристига Станка в тежко състояние, последвана от най-известната танцуваща мечка Гошо и неговия брат по съдба Боби. Остават деветнайсет мечки, които не са свободни. До момента "Четири лапи" успя да спаси всички 25 регистрирани танцуващи мечки в България, и още 3 от Сърбия.
Парк за танцуващи мечки осигурява близко до природата жизнено пространство и професионално човешка грижа, Възпитава на в положително отношение и интерес към живота на мечките и общо към защитата на животните. Предизвиква обществена и политическа ангажираност към проблемите, свързани с опазване и защита на животните.
В една легенда от ранното средновековие се разказва за странна случка от Месембрия (Несебър) предизвикала масова психоза. В раннохристиянският храм на красивия морски град се случило нещо, което превърнало ревностните християни в инквизитори на едно от най-безобидните и мили създания на Балканите – балканския гекон (Cyrtodactylus kotschyi). Лазейки по стените и тавана на храма малкото влечуго паднало в коритото за кръщение пълно със светена вода. Тутакси то било анатемосано като дяволско създание и подложено на изтребление от жителите на древния град. Както винаги се изпълнило правилото най-безобидните и кротките да изкупуват греховете на другите. В по-нови времена за гекончето, което се провира в най- тесните процепи и дори между завивките, четем в статия за първото радиопредаване в България: В началото на миналия век един пловдивски часовникар го открива в механизма на стенен часовник донесен за ремонт. Този куриоз е обявен в националния ефир.
Нашият интерес се появи случайно на по чашка домашна ракия. В едно санданско село. Умишлено не го назовавам заради днешните инквизитори – бракониерите. Седяхме си с бай Киро „Косеро” и си пийвахме ,а в ушите ми скандираше мощния хор на щурците. А бай Киро ненадейно посочи лампата на стената и отсече: „...от тия щурци ми писна... Завират се насекаде и нема спасение. 
Добре, че поне комарите разреждат! „
Погледнах към лампата и ги видях – 7-8 малки гущерчета си подсвиркваха като щурци и похапваха мушици и комари ,а отвреме навреме си облизваха очите ( виж видеото). Това беше началото на изумлението ,а всичко останало, което ми сервираха при следващите дни и месеци на снимки ме довърши. Сега разбрах, че не знам почти нищо за това, което ме заобикаля.
Само две думи – наричат го още щурче, керемидчийче, дюлгерче, къщарче и др. Единственият вид обитаващ Балканите е почти синантропен. Обитава бараки, стари постройки и съвсем нови къщи.Диви популации са открити само на няколко места около Бургас. Нощен ловец и чудесен катерач. Останалото във видеото.
2009-03-09 
2008-06-11 
2008-05-01 
2010-03-01
Стартира новият ни туристически сайт - www.relax.balkanite.net
Тази стара максима можем да перефразираме и така – ще спаси и създаде нови работни места. В конкретния случай ТПК „Нов свят” реализира проект за обучение на кадри и представи новата си модна колекция от облекла произведени и в рамките на проекта.По време на представянето диплом за завършено обучение получиха 10 служители по професия „Оператор в производството на облекла”.За всички тях предприятието осигурява работни места, а за по суетната част от обществото красиви тоалети от естествени материи леки и удобни за най –изискания вкус. След приключване на проекта ТПК обогати своя опит за работа с безработни хора и вече разполага с модел за професионално обучение и преквалификация на служителите, като неразделна част от стратегията за развитие и управление на човешките ресурси в компанията. Ние получихме възможност да украсим заглавната страница на balkanite с новата колекция на фирмата и да наградим мъжката част от нашия екип с участие в мероприятието в близост с красивите манекенки.
Провeденото обучение е по проект „Търговска марка за заетостта на младите хора” . Курсът беше с времетраене 6 месеца с тестове за проверка на знанията по теория и практика и финален изпит проведени в центъра за професионално обучение в Окръжен кооперативен съюз и производствената база на фирмата.
Българската икономика преживя сериозна метаморфоза през последните 15-20 години. Това е обусловено от два основни фактора - разпадането на Съюза за икономическа взаимопомощ на социалистическите държави и бързото развитие на технологиите в световен мащаб. Не успяха да устоят на промените гигантите на добивната и преработващата тежка промишленост но просъществуваха някои от малките металопреработващи предприятия. Едно от тях е „Рила СНМ”. Предприятието излиза от структурата на комбината „Кремиковци”, като успява да запази пазарни позиции по време на прехода с гъвкава политика и производство на изделия с трайно пазарно присъствие. Блиндираните врати на фирмата са единствените в страната със специален сертификат за пожароустойчивост. Производството на метални контейнери за сметосъбиране осигурява на „Рила СНМ” ритмични поръчки, а линията за обработка на рулони ниска себестойност на продукцията. Фирмата произвежда метални конструкции по поръчка на клиента, метални сейфове и др.
Високият авторитет на предприятието в рамките на общината се дължи и на спазването на всички норми по опазване на околната среда, поддържането на постоянен списъчен състав на персонала с добро заплащане и социални придобивки.
Ето това е начина да устоим на кризата. Предлагаме ви кратък филм с изделията на „Рила СНМ”. Ставайки техни клиенти, ще подкрепите едно качествено българско предприятие. 
Преди повече от 20 века долината на река Струма е населявана от тракийското племе меди. Те са оставили трайни следи в по-нататъшната история на Балканите, но най-трайната и видима следа достигнала и до нас е виното. В негово име са извършвани ритуали, с него са извършвани жертвоприношения, виното е лек и забрава за душата, муза и поезия. Култът към виното датира от времето на Загрей Дионис в древната култура на траките и преминава в елинската, римската и в последствие в християнската религия.
Представяме ви едно култово място за ценители, наречено Medi Valley – „долина на медите” - винарска изба и място за дегустация на висококачествени бели и червени вина собствено производство от собствени лозя. Няма да се спирам подробно на масивите и технологиите. Няма да ви разказвам и за специалните изследвания на почвите и лазерното автматизирано засаждане. Това можете да откриете на сайта на избата 
Искам да се спра на тайнството на виното, което откриваме тук. Разговаряме с управителя на „Българско вино” ООД и водещ технолог в Medi Valley –инж. Михаил Гарванов.
Той има 26 кампании. 26 гроздобера. Е и какво – ще попитате. Ами ако се замислим това са 26 години от живота. „ - ...и нито една не е същата – споделя инж. Гарванов. Производството на вино е жив процес, в който се намесват много фактори. Освен почвите и сортовете, слънцето и дъжда, дрождите, бактериите, захарността, температурата, специалната обработка на всяко зрънце, извличането на сока и отделянето на ципата, строгата и специална технология на ферментация и още, и още ... С една дума вкусът и ароматът, които усещаме зависят от благоволението на този, който седи свише. Божията воля определя реколтата и качеството, независимо и в допълнение със супермодерна техника и обмена на технологии на Medi Valley с партньори от Италия, Франция, Австралия и Сащ. А за да се докоснете до тайнството непременно тябва да дойдете! И да отпиете от ароматното „Шардоне” с плътен вкус и дъх на цветя и дъб, от дискретния „Траминер” с ухание на цитрус и роза, от тъмно червеното „Мерло” с аромат на червени плодове и ванилия и тръпнещото, рубинено „Каберне” с аромат на шоколад и касис. Романтична атракция в Рилското корито на път за най-българския манастир, на входа на село Смочево. Заповядайте! Тук винаги е отворено. На зелената морава, под дебела сянка, на чаша вино, с тайнството на медите.
Всичко за Medi Valley и хубавото вино вижте в нашия филм и на сайта на избата 
2009-04-30 
2009-03-25 
2009-02-16 
2008-11-05 
2008-11-04 
2008-11-03 
2008-07-15 
2008-06-09 
2008-05-21 
2010-03-08
Синьо
Всичко около нас е изградено от електромагнитни вълни, вибриращи с различна честота, която кореспондира със звука, светлината и цветовете. Ние се насочваме към цветовете, които са ни нужни, за да създадем баланс в живота си. Определени дрехи, аксесоари, цветове в нашия дом, и дори храните, които ядем подсъзнателно ни привличат с цвят.
Синьото е цвят, който се възприема при средно-дългите вълни на светлината, и е смятан за един от допълнителните, но главни цветове. В английския език употребата на думата „blue” се отнася към всички цветове от военноморското синьо до циан. Самото понятие намира корените си във френската форма „bleu”. Понякога то дори буквално може да значи и тъга. Това е така защото асоциациите на синьото са най–вече с дъжда или бурите, а в гръцката митология, бащата на тези явления Зевс ги създава, когато е тъжен и плаче или разгневен. Фразата „чувствам се син(тъжен)” идва и от обичая на екипажите на много от старите кораби, плаващи в обширното море да вдигат сини флагове или да боядисват цялата основа на кораба в синьо, когато загубят капитана или някой от офицерите си по време на пътуването.
В метафизиката синьото се асоциира с цвета на истината, спокойствието и хармонията, като нежно утешава нашето съзнание. То изстудява, предпазва и подпомага способността ни да възприемаме чисто.
Богатата история на цвета и неговото производство започва от времето, когато пигментите с този цвят са били изключително скъпи за намиране и производство. Морското синьо било произвеждано от скъпоценния камък lapis lazuri. Освен това, цветът можел да бъде и отровен, при производството му от канцероген, който съдържа цианид. Много от органичните източници на синьо в миналото били много нестабилни и се разваляли, излагани дори само на слънчева светлина. Това го правило достъпен единствено и само за най - богатите. Това продължило до приятната изненада поднесена от Орегонския университет, където студенти успели да създадат издръжлив и брилянтен син пигмент напълно случайно.
„Синьото ни прави щастливи” може спокойно да бъде слогана на цвета, ако той трябваше да има такъв. Учени вече са установили връзката между облъчването със синя светлина и увеличената сигурност и дори нивата на щастие. Същата група изследователи подложили група доброволци на ефектите от различни цветове светлина и установили, че при мъжете има положителна промяна в настроението при синя и зелена, а при жените при синя и лилава. Още за цветовете четете в статията 
Няма балканска държава, където да не е разпространена легендата
за девойката , която скача от скалата за да не попадне жива в ръцете на завоевателя.
Чувал съм я и в България и в Гърция и в Сърбия в различни варианти, но винаги гонена
от поробителите тя стига до непристъпната скала и скача в пропастта респ. в морето,
реката за да запази вярата и честта си.
Местното население е съхранило езическите ритуали и обичаи,
свързани със слънчевия символ – коня. Той е свързан с предсказанията за бъдещето
и най-вече с предсказването на смъртта. Култът към коня, ритуалите и легендите,
свързани с него, показват важната му роля в празника на слънцето и плодородието.
По-късно ритуалът е пренесен в християнството към покровителя на конете – Св. Тодор
Тирон. Той е римски войн загинал мъченически в името на Христа. Седмица след Рождество
той облича 9 кожуха и отива при Бог да моли за пролет. В деня Тодорица или Конски
великден, посветен на него, се провеждат конни надбягвания, месят се пити във вид
на подкови и се вари царевица. В Охридско младите момичета пълнят вечерта преди
празника торбички с пепел и на другата сутрин ги закачат тайно на пояса на най-сръчната
жена шивачка за да станат сръчни като нея. В разложко конете танцуват под звуците
на тъпана и ги захранват с хляб за плодородие.
За мястото на коня в древните и по-съвременни ритуали може да се напише много. За
древните племена той е бил основно средство за придвижване и прехрана при Великото
преселение на народите, а за войните - работно място. Конят и до днес остава символ
на благородство, красота, свобода, бързина и сила. Това предполага разглеждането
му като символика и същност в отделна тема на нашия портал.
2010-01-10
Разлог-завинаги!
Дълбок сняг и лют студ, старинни къщи и най-веселото хоро по Бабинден. Такава беше първата ми среща с Разлог и хората му. И така ме впечатли, и така ме зареди, че като ми стане пусто в душата, хващам пътя към Разложката котловина. И гледам да остана
колкото се може по-дълго...
Защото Община Разлог е моето любимо и предпочитано място и за работа, и за почивка. В срещите си с разложани съм установила отдавна колко са речовити, открити и дружелюбни. Подхождат към проблемите компетентно и сякаш на шега, но веднага ги решават по най-бързия начин. А влезеш ли в дома им ще те посрещнат като най-скъп гостенин и няма да ти се тръгва...
Тук, в Разлог, е така сърдечна, топла и непринудена атмосфера. Уж си сам, но те обгръща спокойствието и тишината на иначе многолюдния площад със старинните къщи около него, с ромона на водоскока и синевата на езерото в близкия парк. Ако тръгнеш край реката ще те заобиколят малките градинки по бреговете й. Всеки стопанин сам се е погрижил неговата да бъде единствена и неповторима като багри и шарки. И като ги гледаш, се сещаш за така наречените „запески“-бродирани от сръчните ръце на разложанките по техните носии,каквито се правят единствено тук...
А къщите достолепни, стабилни, вековити - къщи за люти зими и горещи лета.Черкви писани, музеи с богати сбирки, а наоколо - прекрасни местности с любопитни имена: Бетоловото, Катарино, дълбоки езера, хижи и заслони и вековни гори. Все пак тук си дават среща три велики планини: Рила, Пирин и Родопите.
Можеш да се потопиш в горещите води на минералните извори, да набереш сам най-дъхавите билки за най-лековития чай. И да се наслушаш на старите легенди и предания, които знаят всички от най-малкия до най-възрастния. А когато се умориш от съпреживяните истории, ще те утешат с разложките песни, волни и безкрайни като зелената шир наоколо.
В Разлог не се скучае, тук винаги нещо се случва: зиме бабугери, Бабинден, Водици, кушии по Тодоровден. Лете планински преходи и излети, събори и надпявания на Предела. И ако това ви е малко, хапнете разложка капама!Такава другаде няма! За другите разложки вкусотии ще научите само когато стъпите в Разлог. А стъпите ли, трудно ще го оставите, защото сърцето ви остава там. Завинаги. Като моето.
2009-12-23
Коледа
2009-12-15 
2009-12-10 
2009-11-19 
2009-11-09 
2009-09-29 
2009-08-26 
2009-08-03 
2009-06-25 
2009-06-22 
2009-06-12 
2009-06-03 
2009-04-24 
2009-04-16 
2009-03-26 
2009-02-19 
2008-11-04 
2008-11-03 
2008-05-14