Коледа


Коледа... Има вълшебство в тази дума. Когато я чуем, в паметта ни нахлуват спомени –за топлата кухня, където се меси празничната пита и тихо клокочи постният боб на печката, за празнична маса, която, събира цялото семейство заедно, за подаръците, които още не сме подготвили, за елхата и коледните украси.Други я свързват с новогодишния купон (кой ли е мислил за Коледа до преди 20 години), за Coca-Cola и досадните реклами по телевизията.
Определено всички обичаме Коледа. Рождество Христово или Коледа, Божик, или Божич е един от най-големите църковни празници на християните. Но освен, че е един от най- почитаните, Коледа е и един от най – загадъчните празници. Мистериите на Коледа не са само в празничните промоции, в едрия старец , преминаващ с претъпкан чувал през комина, в коледните гадания и предсказания по пепелта, а и в самото име, датата, историята и обичая.
Отбелязва се на 25 декември (7 януари по стар стил), тъй като се смята, че на тази дата се е родил Исус Христос. Въпреки всичките опити, точният ден на раждането на Сина Божи не е установен, нито точна дата, както и година, но още през 221 година Секст Юлий Африкан в своя летопис споменал 25 декември, което по-късно било прието за истина. Дали е било така или не, никой не може да докаже, обаче датата е много близо до една друга, много хубава и значима, която нашите предци почитали - 21 декември (в някои източници 22-ри), когато настъпва зимното слънцестоене, това е най-късият ден и най-дългата нощ в годината. В различни езически култури този ден е свързан с различни богове основната прилика между които е, че са богове на слънцето.Това дава повод някои да смятат, че честването на Коледа започва още 2000 години преди Христа в далечния Вавилон и в чест на върховният бог Мардук.Независимо какво общо имат Мардук и другите му колеги, толкова почитани през вековете, с


нашата Коледа и то в далечна Месопотамия, в славянската митология се говори за бог Каляда, който съвсем не случайно е бил роден точно в деня на зимното слънцестоене. Каляда – Коледа, този вариант на произхода на името е къде по-възможен и очевиден отколкото от латинското Calendae – календа, с което именували първите дни на всеки месец. Има и народни теории, според които името идва от глагола колене(заколение), защото на Коледа традиционно се коли прасе. Връзката на Каляда и латинските календи е по-дълбока – според легендата Каляда разкрил на хората третото божествено откровение - на «Каляда Дар» или както му казваме календар, латинското Calendarium – от което се смята че произлиза думата календар, означава счетоводна книга, според която на всяка календа – първия ден на всеки месец, длъжниците плащали лихвите. Но кой обича дългове , камо ли на Коледа, къде по-весело е да празнуваш раждането на бога-слънце. Каляда бил бог управляващ «великите промени» - тържеството на светлината над тъмината . В негова чест се организирали празненства с палене на огньове и интересни ритуали. До нас са стигнали коледарите и коледните песни, с които в нощта преди Коледа – Бъдни вечер, предрешените младежи обикалят къщите, славейки Каляда и стопаните на къщата, към които изричат благопожелания за предстоящата година и получават дарове . Празничните костюми на коледарите играят важна роля в ритуала, те олицетворяват и различни митични същества, като ролята им е да прогонят злите духове и демони, за които тази нощ е последен шанс да извършат своите злодеяния - да откраднат звездите и луната от небето, за да стане нощта още по-тъмна. За това споменава и Николай Гогол в неговата «Нощта срещу Рождество» : «дявол, на когото беше останала тая последна нощ да се шляе по белия свят и да подсторва добрите хора да вършат грехове. Още на другата заран, щом ударят камбаните за утринната служба, той ще хукне презглава, подвил опашка, към своята бърлога.». Днес в българските традиции се срещат коледари, сурвакари, кукери (бабугери).
Един от задължителните атрибути на Рождество Христово е елхата, която по време на социализма се е превърнала в символ на Новата година.В Германия коледното дръвче се появява чак през 16 век, 1500 г. след раждането на Христа. Православието не почитало елхата като добро растение, но с времето се е примирило с това. От Германия е тръгнала и традицията за украса на дръвчето, като в началото то се украсявало предимно с ябълки и сладки, с които хората могли да се почерпят за празника. През 1848 година се появили и първите топки за украса на елхата, без които днес не можем да си я представим.
Не можем да си представим Коледа и без едрия старец с голям чувал подаръци. И ако големите само се усмихват,когато той събаря всичко из стаята в поредната коледна история на Дисни, то децата съвсем на сериозно възлагат на него големите надежди за най-желания подарък, който много често се превръща в пуловер от някоя леля.


Дядо Коледа, Санта Клаус, Дядо Мраз, Крис Крингъл, Йоулупукки имат като прародител не само свети Николай, който бил истинска историческа личност – благороден и щедър човек, назначен неслучайно за раздавач на подаръците, но и някои езически духове, свързани със зимата, към които хората изпитвали по-скоро страхопочитание и ги молели да им дарят хубаво време през зимата. За това говорят и специалните умения на дядото да се спуска през комина - запазена марка за духове и вещици.
За Коледа може да се говори до безкрайност, само ястията и рецептите на трапезата могат да бъдат постоянна тема. Едно е сигурно, че това е времето на вълшебства и магия, раждането на Исус и на езическия бог-слънце (всеки избира сам). Важното е да сме,поне за ден -два, по-добри и весели. Весела Коледа и честито Рождество Христово!