Извънземни в пролома?!

Точно така, в Кресненското дефиле всичко е възможно. Случи се в средата на лятото. Почти месец издирвахме това изключително рядко и потайно животно, което с право може да се нарече „извънземно”. Името му е Галеодес Грекос (Galeodes Graecus). Намерих само две три снимки в Интернет. После видях два препарирани екземпляра в природо-научния музей хванати някъде край р. Вардар преди много години с полуизсъхнали коремчета и нищо друго. Прочетох някъде, че през размножителния период мъжкия вдига женската високо над главата си на страшните вилици наподобяващи ножици за ламарина. Срещнах се с доктор Делчев от БАН – водещ учен в тази област и мой приятел, но и той ми каза, че е виждал „звяра” през 70 –те години за пръв и последен път. Вече бяхме обърнали няколко тона камъни, проверихме всички тунели трънаци и скални пукнатини. Усещах, че моя по-млад колега Любчо, който познаваше всичко наоколо на латински и български започва да губи търпение. До онази гореща нощ, в която се спуснахме по знаменитата поляна над спирка „Яворов” където преди стотина години някой бе видял красивата нощна пеперуда Ретера Комарови (Rettera Komarovi) станала символ на дефилето. Беше около 1 часа и слизайки на линията към нас хванал здраво кормилото на велосипеда, опитвайки се с усилие да надвие съня, се зададе дежурният на спирката. Беше „изпратил” нощния влак и се връщаше от кантона. Нашето появяване, като две огромни светулки с фенерчета на главите го разсъни напълно. Така и не ни вярваше, че снимаме филм. Смяташе, че сме бракониери, които ловят редки змии, а такива наоколо с лопата да ринеш. Затова и захвана дежурния разговор: за шарената змия наречена „тигров” смок (разбирай леопардов Elaphe Situla), за някаква жълта змия, която само той бил виждал. После се отплесна за кравяците, които виждал как пият мляко от вимето на кравата – бабини деветини, от които Любчо се дразнеше много. Разговора ни прекъснаха двамата бодри помияри, които някой някога, бе оставил от влака на спирката и сега ни посрещаха с радостен лай. Те обикаляха около мъждукащите лампи и изкусно ловяха огромни скакалци, които неволята бе научила да консумират. Нищо лошо... Все пак те съдържат 2 пъти повече белтъчини от най- чистото телешко месо. Някъде пишеше, че ако човечеството заумира от глад скакалците ще ни спасят набавяйки ни нужните протеини. Качвахме се на перона когато нещо бързо се стрелна към чакалнята. Любчо нададе отчаян вик – „Галеодес” и се хвърли с кепа за пеперуди върху плочките. Единият от помиярите, който се опитваше да направи най-голямата грешка в живота си изяждайки галеодеса отскочи уплашено встрани, другия гледаше учудено –явно за първи път чуваше за подобно животно. Няколко минути след това извънземното нервно помръдваше коремче в буркана. И така след още една две нощни експедиции успяхме да заснемем тези уникални кадри, които за първи път „представят на широката публика” този тайнствен обитател на дефилето. А тук наистина всичко е възможно: младите природолюбителки продължават да обикалят с тефтер в ръка записвайки гнездата на редките птици и свенливо поглеждайки към мускулестите рафтинг маняци. Рибарите с въздишка разказват за трабанта потънал в дълбините на реката и водолазите, които не успели да го открият в подмолите, но изскочили уплашени от 80 килограмовите сомове „чудовища”. Студентите опъват палатки край минералните бани и изпълват ноща с китари и песнички с неприлични текстове. Някой неуморно пише по мантинелите девизи срещу изграждането на бъдеща магистрала в пролома, а „извънземните” необезпокоявани от никой намаляват протеиновите запаси на земята улавяйки по някой непредпазлив скакалец. Кадрите, които ви показваме наистина са уникални, част от богатата ни библиотека.

Внимание рис

Или - рис внимавайте! Алармира ни наш млад читател от добруджанския край, който се подписва на нашия портал като „metalica94”. Той ни изпраща материал за рисовете, които се появяват периодично в нашите погранични планини и кратко описание на биологията и разпространението на това потайно и елегантно животно. Рисът е средно голяма котка. Теглото достига до 35 килограма. Изключителен катерач с извънредно развит слух.Вижда жертвите си на разтояние до 1100 метра. Един от отличителните белези на рисът са неговите така наречени „бакембарди” отстрани на главата и префинени пискюли на върха на ушите. Когато получих материалите първо се замислих, че такива потайни горски същества са оформили физиономията на повечето митични герои. И веднага се сетих за елфите, които дословно копират образа на риса. Физически - с харатерните издължени уши, като характер с присъщата елегантност ловкост и прецизност на движенията. И още, характерната смелост и внушителност в осанката на риса са провокирали модата на цяло поколение руски генерали и интелектуалци със строгите бакенбарди наподобяващи тези на красивата котка. В България рисът се срещал в Рила,Пирин,Странджа, Стара Планина и дори в Добруджа. Последният рис у нас е убит през 1941 година в резервата „Парангалица” в Рила от немски войници.Макар и смятан за изчезнал в началото на 21 век спорадично се появяват сведения от пограничните със Сърбия и Македония планини. През 2008 година е отстрелян погрешка мъжки рис. През февруари 2009 в планината Осогово е заснета двойка рисове. Областта КРАИЩЕ и по специално резерватът „Кървав Камък” играе важна роля за опазването на скитащите рисове, които намират подслон на българска земя.

Скъпи приятели, благодарим Ви за положителната оценка в коментарите за нашия портал. Благодарим и на тези от вас, които ни изпращат тези материали. Нека нашето „рис – внимавайте” се чуе от тези, които творят законите за да предотвратим парадокса, че животно, което е под специална защита в Европа и може да носи огромни инвестиции в опазване на околната среда както в Испания , може да бъде безнаказано отстреляно у нас защото се води изчезнало!?

Испанския рис наричан още иберийски е втория вид обитаващ Европа. Той е най редкия от всички рисове. Популацията му се изчислява до 100-110 екземпляра на свобода на Иберийски полуостров. Ето и няколко интересни кадъра предоставени от нашия читател. Извиняаме се, че за първи път ползваме чужди кадри макар и “sharing”, но при тази численост просто нямаме шанс!







Балканите

Парк за танцуващи мечки

Паркът за реадаптация на танцуващи мечки е разположен в Южна Рила край гр.Белица, на 120 000 кв.м. площ. Основна заслуга за изграждането му имат фондациите "Четири лапи", "Бриджит Бардо" и Община Белица. Изграден с хълмове за разходка и уединение, поляни и слънчеви места за почивка, езера за къпане и бърлоги за сън, с помощта на световно признати експерти, изучаващи поведението и навиците на кафявата мечка. На това място мечките за първи път могат да почустват и демонстрират своите диви инстинкти и вродено поведение, потискани по време на тяхното робство. В специално изградените информационни центрове със снимков материал е онагледено миналото на танцуващите мечки: Малките мечета се отделяли от майките на 7-месечна възраст.Подлагали се на жестока дресировка. Първата стъпка към робството е пробиване на носа и горната устна и закачване на веригите. Режали се ноктите и кучешките зъби на мечето, за да не нарани стопанина си. Животното се поставяло върху гореща метална плоча с намазани с вазелин лапи и под музикален съпровод”танцувало”, за да избегне неописуемата болка. Така то цял живот, щом чуе звука на гъдулката, „изпълнява” тези характерни движения къто спомен от преживяното. През 2000 г. са освободени първите танцуващи мечки Марияна, Стефан и Калинка и са настанени в парка. След година пристига Станка в тежко състояние, последвана от най-известната танцуваща мечка Гошо и неговия брат по съдба Боби. Остават деветнайсет мечки, които не са свободни. До момента "Четири лапи" успя да спаси всички 25 регистрирани танцуващи мечки в България, и още 3 от Сърбия. Парк за танцуващи мечки осигурява близко до природата жизнено пространство и професионално човешка грижа, Възпитава на в положително отношение и интерес към живота на мечките и общо към защитата на животните. Предизвиква обществена и политическа ангажираност към проблемите, свързани с опазване и защита на животните.

Балканите

Пратеници на Дявола?!

В една легенда от ранното средновековие се разказва за странна случка от Месембрия (Несебър) предизвикала масова психоза. В раннохристиянският храм на красивия морски град се случило нещо, което превърнало ревностните християни в инквизитори на едно от най-безобидните и мили създания на Балканите – балканския гекон (Cyrtodactylus kotschyi). Лазейки по стените и тавана на храма малкото влечуго паднало в коритото за кръщение пълно със светена вода. Тутакси то било анатемосано като дяволско създание и подложено на изтребление от жителите на древния град. Както винаги се изпълнило правилото най-безобидните и кротките да изкупуват греховете на другите. В по-нови времена за гекончето, което се провира в най- тесните процепи и дори между завивките, четем в статия за първото радиопредаване в България: В началото на миналия век един пловдивски часовникар го открива в механизма на стенен часовник донесен за ремонт. Този куриоз е обявен в националния ефир. Нашият интерес се появи случайно на по чашка домашна ракия. В едно санданско село. Умишлено не го назовавам заради днешните инквизитори – бракониерите. Седяхме си с бай Киро „Косеро” и си пийвахме ,а в ушите ми скандираше мощния хор на щурците. А бай Киро ненадейно посочи лампата на стената и отсече: „...от тия щурци ми писна... Завират се насекаде и нема спасение. Добре, че поне комарите разреждат! „ Погледнах към лампата и ги видях – 7-8 малки гущерчета си подсвиркваха като щурци и похапваха мушици и комари ,а отвреме навреме си облизваха очите ( виж видеото). Това беше началото на изумлението ,а всичко останало, което ми сервираха при следващите дни и месеци на снимки ме довърши. Сега разбрах, че не знам почти нищо за това, което ме заобикаля. Само две думи – наричат го още щурче, керемидчийче, дюлгерче, къщарче и др. Единственият вид обитаващ Балканите е почти синантропен. Обитава бараки, стари постройки и съвсем нови къщи.Диви популации са открити само на няколко места около Бургас. Нощен ловец и чудесен катерач. Останалото във видеото.

Aquilon Residence & SPA – Апартаменти в село БАНЯ.

Хотел Aquilon Residence & SPA е нов модерен комплекс построен в тихото полу планинско село Баня в централната част на Разложката котловина. В района на селото има над 70 минерални извора с температура на водата около 55°С. В комбинация с чистия планински въздух и спокойния селски бит хотелът предлага най-добрата комбинация от СПА процедури, лечение с гореща минерална вода и ваканция с активно спортуване. Привържениците на домашния уют , ще открият тиха атмосфера и превъзходна национална кухня. За любителите на силните усещания само на няколко километра денонощно се грижат традиционните механи и шумните дискотеки на европейския ски курорт Банско, а за спортистите чудната природа на трите околни планини Рила, Пирин и Родопите, ски пистите и модерното голф игрище край Разлог са неустоимо предизвикателство. Имате избор с Хотел Aquilon.Вижте повече на www.aquilon-spa.com .

Хотел "ЕЗЕРЕЦ" – Благоевград

Хотел "ЕЗЕРЕЦ"е чудесно място за отдих, бизнес и туризъм. Разположен е в близост до международен път Е 79 София – Кулата, отстои на 5 мин. от центъра на града. Разположението му, отличните условия за настаняване и делова работа го правят най - предпочитания хотел в региона 46 чудесно обзаведени двойни стаи, 5 от които спални и 10 категория лукс, оборудвани с телевизор, климатик, телефон, мини бар, високоскоростна Интернет връзка, самостоятелни сервизни помещения, душ и вана, топло и шумо изолация, денонощен Room - service и др. 4 чудесно обзаведени апартамента с интериор съобразен и с най - изтънчените вкусове, а самостоятелната баня и тоалетна, гарантират спокойствие и домашен уют. Лоби-барът е с богат асортимент от маркови алкохолни и безалкохолни напитки, чудесни коктейли приготвяни на секундата и изглед към голяма и красива лятна градина, сред която е разположен външния бар – басейн, детската площадка, зоокът и барбекю. Хотел “Езерец” е типичен бизнес хотел, който предлага удобства за провеждане на семинари, симпозиуми, курсове и фирмени мероприятия, презентации, бизнес срещи, приеми, изложения и модни ревюта и др. На разположение на гостите са две конферентни зали оборудвани с модерна озвучителна система, презентационна техника, високоскоростна интернет връзка и климатик. Ресторантът разполага с две зали, тераса и лятна градина с барбекю, подходящ за провеждане на сватбени и семейни тържества, бизнес събирания, партита, коктейли, делови обяди и вечери и романтични срещи. Тук ценителите на кулинарното изкуство имат възможност да похапнат от вкусна национална кухня и прецизно подбрана колекция от най-добрите български вина. СПА центъра на хотела е идеалното място, за освобождаване от стреса, и зареждане със здраве и енергия. Разполага с външен и вътрешен басейн, фитнес зала, сауна,солариум, парна баня, тангенатор, вихрова баня, джакузи, зала за масажи и терапии. Хотелски комплекс "ЕЗЕРЕЦ" е идеална отправна точка до много туристически обекти като Рилски манастир, ски курорта Банско, старинния Мелник, Рупите и др. Има специални условия за любителите на спорта: многофункционално изкуствено тревно игрище за минифутбол.

Къща за гости „Белла” село Бачево

Едно истинско архитектурно „бижу” изпипано до последния детайл в автентичен възрожденски стил. Разположена е в центъра на разложкото село Бачево на „кьоше” с висок каменен довар, зидана пещ и битова механа. Чудесно място за почивка на весела компания или за уединение и отдих на Вашето семейство. Няма атракция, която да не се намира наблизо: планина, минерални извори, ски курорти, конни бази, обекти за хоби туризъм, голф и всичко останало, за което можете да се сетите. И в допълнение вкусни бачевски специалитети и тиха селска обстановка допълнена с модерно обзаведени кухни, комфортни стаи, санитарни възли и джакузи. Ако планирате няколкодневна почивка сред природата Вие сте открили подходящото място, където нищо няма да ви липсва от водния масаж до витата бачевска баница. Къща Bella с.Бачево ул.Иван Вазов N 1, www.kastabella.com, email: kastabella@abv.bg, GSM: 0888 311 540

Хотел „Хелиер”

Хотел „Хелиер” е разположен в най-красивата част на Якорудската долина над лековития минерален извор на якорудските бани, заобиколен от боровете на Рила. Планинският “view” хотел с право носи името си с чудният изглед към Родопите и снежните върхове на Пирин. Истинската оценка за хотела е – релакс пълен релакс. Отличен минерален басейн, комфортни аяпартаменти, чист планински въздух ,а вечер спокойна вечеря с изглед към мъждукащите светлини на Якоруда. Освен, че е изходна точка за екскурзии до хижите „Трещеник” и „Грънчар” хотелът Ви дава възможност за непосредствена разходка в гората и до близката крепост „Калята”. Фактът, че Якоруда е кръстопът за Влелинград, Банско, Разлог и Белица натежава в избора ни на място за почивка – хотел „Хелиер”. Повече информация на www.hotelhelier.com

Разлог-завинаги!

Дълбок сняг и лют студ, старинни къщи и най-веселото хоро по Бабинден. Такава беше първата ми среща с Разлог и хората му. И така ме впечатли, и така ме зареди, че като ми стане пусто в душата, хващам пътя към Разложката котловина. И гледам да остана колкото се може по-дълго... Защото Община Разлог е моето любимо и предпочитано място и за работа, и за почивка. В срещите си с разложани съм установила отдавна колко са речовити, открити и дружелюбни. Подхождат към проблемите компетентно и сякаш на шега, но веднага ги решават по най-бързия начин. А влезеш ли в дома им ще те посрещнат като най-скъп гостенин и няма да ти се тръгва... Тук, в Разлог, е така сърдечна, топла и непринудена атмосфера. Уж си сам, но те обгръща спокойствието и тишината на иначе многолюдния площад със старинните къщи около него, с ромона на водоскока и синевата на езерото в близкия парк. Ако тръгнеш край реката ще те заобиколят малките градинки по бреговете й. Всеки стопанин сам се е погрижил неговата да бъде единствена и неповторима като багри и шарки. И като ги гледаш, се сещаш за така наречените „запески“-бродирани от сръчните ръце на разложанките по техните носии,каквито се правят единствено тук... А къщите достолепни, стабилни, вековити - къщи за люти зими и горещи лета.Черкви писани, музеи с богати сбирки, а наоколо - прекрасни местности с любопитни имена: Бетоловото, Катарино, дълбоки езера, хижи и заслони и вековни гори. Все пак тук си дават среща три велики планини: Рила, Пирин и Родопите. Можеш да се потопиш в горещите води на минералните извори, да набереш сам най-дъхавите билки за най-лековития чай. И да се наслушаш на старите легенди и предания, които знаят всички от най-малкия до най-възрастния. А когато се умориш от съпреживяните истории, ще те утешат с разложките песни, волни и безкрайни като зелената шир наоколо. В Разлог не се скучае, тук винаги нещо се случва: зиме бабугери, Бабинден, Водици, кушии по Тодоровден. Лете планински преходи и излети, събори и надпявания на Предела. И ако това ви е малко, хапнете разложка капама!Такава другаде няма! За другите разложки вкусотии ще научите само когато стъпите в Разлог. А стъпите ли, трудно ще го оставите, защото сърцето ви остава там. Завинаги. Като моето. Гледайте интервю с кмета на община Разлог на Balkanite TV

Коледа

Коледа... Има вълшебство в тази дума. Когато я чуем, в паметта ни нахлуват спомени –за топлата кухня, където се меси празничната пита и тихо клокочи постният боб на печката, за празнична маса, която, събира цялото семейство заедно, за подаръците, които още не сме подготвили, за елхата и коледните украси.Други я свързват с новогодишния купон (кой ли е мислил за Коледа до преди 20 години), за Coca-Cola и досадните реклами по телевизията.
Определено всички обичаме Коледа. Рождество Христово или Коледа, Божик, или Божич е един от най-големите църковни празници на християните. Но освен, че е един от най- почитаните, Коледа е и един от най – загадъчните празници. Мистериите на Коледа не са само в празничните промоции, в едрия старец , преминаващ с претъпкан чувал през комина, в коледните гадания и предсказания по пепелта, а и в самото име, датата, историята и обичая. Отбелязва се на 25 декември (7 януари по стар стил), тъй като се смята, че на тази дата се е родил Исус Христос. Въпреки всичките опити, точният ден на раждането на Сина Божи не е установен, нито точна дата, както и година, но още през 221 година Секст Юлий Африкан в своя летопис споменал 25 декември, което по-късно било прието за истина. Дали е било така или не, никой не може да докаже, обаче датата е много близо до една друга, много хубава и значима, която нашите предци почитали - 21 декември (в някои източници 22-ри), когато настъпва зимното слънцестоене, това е най-късият ден и най-дългата нощ в годината. В различни езически култури този ден е свързан с различни богове основната прилика между които е, че са богове на слънцето.Това дава повод някои да смятат, че честването на Коледа започва още 2000 години преди Христа в далечния Вавилон и в чест на върховният бог Мардук.Независимо какво общо имат Мардук и другите му колеги, толкова почитани през вековете, с нашата Коледа и то в далечна Месопотамия, в славянската митология се говори за бог Каляда, който съвсем не случайно е бил роден точно в деня на зимното слънцестоене. Каляда – Коледа, този вариант на произхода на името е къде по-възможен и очевиден отколкото от латинското Calendae – календа, с което именували първите дни на всеки месец. Има и народни теории, според които името идва от глагола колене(заколение), защото на Коледа традиционно се коли прасе. Връзката на Каляда и латинските календи е по-дълбока – според легендата Каляда разкрил на хората третото божествено откровение - на «Каляда Дар» или както му казваме календар, латинското Calendarium – от което се смята че произлиза думата календар, означава счетоводна книга, според която на всяка календа – първия ден на всеки месец, длъжниците плащали лихвите. Но кой обича дългове , камо ли на Коледа, къде по-весело е да празнуваш раждането на бога-слънце. Каляда бил бог управляващ «великите промени» - тържеството на светлината над тъмината . В негова чест се организирали празненства с палене на огньове и интересни ритуали. До нас са стигнали коледарите и коледните песни, с които в нощта преди Коледа – Бъдни вечер, предрешените младежи обикалят къщите, славейки Каляда и стопаните на къщата, към които изричат благопожелания за предстоящата година и получават дарове . Празничните костюми на коледарите играят важна роля в ритуала, те олицетворяват и различни митични същества, като ролята им е да прогонят злите духове и демони, за които тази нощ е последен шанс да извършат своите злодеяния - да откраднат звездите и луната от небето, за да стане нощта още по-тъмна. За това споменава и Николай Гогол в неговата «Нощта срещу Рождество» : «дявол, на когото беше останала тая последна нощ да се шляе по белия свят и да подсторва добрите хора да вършат грехове. Още на другата заран, щом ударят камбаните за утринната служба, той ще хукне презглава, подвил опашка, към своята бърлога.». Днес в българските традиции се срещат коледари, сурвакари, кукери (бабугери).
Един от задължителните атрибути на Рождество Христово е елхата, която по време на социализма се е превърнала в символ на Новата година.В Германия коледното дръвче се появява чак през 16 век, 1500 г. след раждането на Христа. Православието не почитало елхата като добро растение, но с времето се е примирило с това. От Германия е тръгнала и традицията за украса на дръвчето, като в началото то се украсявало предимно с ябълки и сладки, с които хората могли да се почерпят за празника. През 1848 година се появили и първите топки за украса на елхата, без които днес не можем да си я представим.
Не можем да си представим Коледа и без едрия старец с голям чувал подаръци. И ако големите само се усмихват,когато той събаря всичко из стаята в поредната коледна история на Дисни, то децата съвсем на сериозно възлагат на него големите надежди за най-желания подарък, който много често се превръща в пуловер от някоя леля. Дядо Коледа, Санта Клаус, Дядо Мраз, Крис Крингъл, Йоулупукки имат като прародител не само свети Николай, който бил истинска историческа личност – благороден и щедър човек, назначен неслучайно за раздавач на подаръците, но и някои езически духове, свързани със зимата, към които хората изпитвали по-скоро страхопочитание и ги молели да им дарят хубаво време през зимата. За това говорят и специалните умения на дядото да се спуска през комина - запазена марка за духове и вещици. За Коледа може да се говори до безкрайност, само ястията и рецептите на трапезата могат да бъдат постоянна тема. Едно е сигурно, че това е времето на вълшебства и магия, раждането на Исус и на езическия бог-слънце (всеки избира сам). Важното е да сме,поне за ден -два, по-добри и весели. Весела Коледа и честито Рождество Христово!

Червено

Всичко около нас е изградено от електромагнитни енергии, вибриращи на различни честоти, които кореспондират на звука, светлината и цветовете. Ние подсъзнателно се насочваме към цветовете, които са ни нужни, за да създадем баланс в живота си. Определени дрехи, аксесоари, цветове в нашия дом, както и дори храните, които ядем подсъзнателно ни привличат с цвят. Червеното, съдържа главно най – дългите вълни, които човешкото око е способно да възприеме. По – дългите вълни се отнасят към инфрачервените, или тези над червеното, които са извън видимия сектор. В човешката психология червеното се възприема като показател за топлина, енергия или кръв, както и емоции като гняв, страст и любов. В английския език думата „червено” може да се проследи още в старите писмени и говорни езикови форми. Германска форма, намира корените си в думи със смесен азиатско-европейски произход. Това е и единствената дума за цвят, за която се намира запазена информация от древността до наши дни. В английския език думата се асоциира с цвета на кръвта, розите и други цветя, както и някои плодове. Огънят е силно свързан, както и слънцето, и небето по залез. Казва се, че здравите хора притежават една типична червенина, руменина на кожата си. В средата на 19 век, червеното е използвано, за да се опишат бурните революционни движения. В астрономията звездите от спектрален тип М( звездите с най – ниска температура) се класифицират като червени звезди. Марс е наречен Червената планета, заради червените отенъци на неговата кора, предизвикани от високото съдържание на метален оксид. Червената светлина е първата, която се абсорбира от океанските води и именно заради това много риби, които стандартно се явяват червени на светлина под водата са всъщност черни. При цветята червено, често се отнася и към по-лилавите тонове, а при животните такива са по – скоро с оранжев цвят, като например червената лисица. Агресия, гняв, кръв, стоп, комунизъм, кураж, опасност, вина, огън, омраза, ад, водачество, социализъм, приношение, грях, насилие, предупреждение, негативност- това са понятия на Символизма, които носят като свой етикет червеното. Библейски символ откриваме пример в цитата на Исаак: „И въпреки, че твоят грях е ален и червен, ще бъде той по – бял и от снега”. В християнството най- общо Сатаната и дяволското са представени като оцветени или носещи дрехи в червено. Въпреки това, червеното се асоциира още и със страстта, както и любовта, а дори и с красотата. Асоциацията с любовта вероятно води началото си от цвета на розите и тяхното значение. Гърците смятали този цвят за основен символ на любовта, даже и на жертвоприношението. Статистиките показват, че мъжете са привлечени значително повече от жени, носещи червено. В някои източни страни то е символ на героизъм и кураж. Специалните пакети, ползвани в Китай по Нова Година за парични подаръци са в ярко червено. В Индия булчинските рокли се багрят именно с този цвят и често в медиите червеното се ползва като символ на жената, сключила брак. Това е цвета на богатството, здравето и на богинята Лакшми. В много страни червеното е основен цвят за някои празненства и се използва дори при украсата за такива поводи. Учените от цял свят разглеждат и разучават влиянието на цветовете върху хората, като едно от последните проучвания е свързано с успехите на Манчестър Юнайтед, които статистически записват повече победи, носейки именно червените си екипи. Хората вярват и се уповават на древния принцип, че червеният цвят носи характеристиките на превъзходството и доминирането.

50 години ПГCАГ ”Васил Левски” Благоевград

Основана през 1959 година. Упоритият труд на директори и учители и желанието да докажат себе си чрез своите ученици, носят заслужено признание на ПГСАТ като едно от водещите училища в региона и страната. Над 60% от завършващите гимназията продължават образованието си във ВУЗ в страната и чужбина. Първият директор на училището е Христо Ханджийски. Първите учители-арх. Александър Филадев, Крум Кузманов, Любен Гишов, инж. Боян Станков, Тодор Колев, Филип Стойчев – трайно свързват живота си с градежа и утвърждаване авторитета на училището. Инж. Васил Цандев – директор от 1962 до 1965 год. По това време започва прием на паралелки дневна форма на обучение по професия строителен техник –специалност”строителство и архитектура” и професия геодезист специалност „геодезия”. Инж. Аврам Младенов –директор от 1965 до 1974 г. Под неговото ръководство и със самоотвержения труд на учители, служители и ученици се изгражда богата материална база-пристройка и надстройка на училищната сграда, общежитие на ул. „Ив. Михайлов”, почивна база в м. „Предел”. Инж. Христо Георгиев – директор от 1974 до 1996 год. По това време училището се премества в нова сграда в ж.к. „Еленово”. Отново учители и ученици са строители – довършват училищния корпус, физкултурен салон, плувен басейн, спортни площадки. Изграждат модерни учебни работилници, облагородяват и залесяват чудесен училищен двор. Празникът е повод за самочувствие – 50 години училището дава на страната ни над 8400 отлично подготвени строителни кадри. Възпитаници на гимназията са инженери, архитекти, преподаватели във ВУЗ, учители, юристи, лекари, журналисти, политици, хора на изкуството... и разбира се – най-добрите строители.